Прав си, Чуче, няма друг живот
този, селският, ти най - подхожда,
що ли  го избягваш като скот
и във София ти се дохожда?

Не тютюн, мотика развърти,
като татко с вехтата пижама,
вместо да превърташ без пари
по приятелска софра голяма.

Че от мързел те прогониха от раз,
чашата с кафе от раз прибраха
в общината. После като праз
си стоял и размирисвал пред вратата.

15 АПРИЛ 2017г., София

С празничен поздрав: Росица КОПУКОВА

Живот като кафанска песен. Цапнеш няколко ракии, разкопчаеш блейзера, изрепчиш се в медиите, изпраскаш поредното стихче в блога и теглиш една майна на Копука. Кеф, майка му стара!

не мога да спра да се смея. Христос воскресе!