НЕ ОБИЧАМ МЪЖ СЪС КРЪПКИ
и със мръсен панталон,
с вехти пионерки стъпва
сякаш по червен картон.

Старче, гонещо мадами,
но накрая си е сам,
издухано като с цунами
в ъгъла е - ей го там.

Има едно такова невзрачно старче на снимка от Изображения в Гугъл.
Разни богини му припяват, колко е велико, но не зная защо за мен то е просто доказателство, че "животът е маратон от Менделсон към Паркинсон".

Поздравям те за този точно изваян, с поетичното длето, барелеф на старчето.
Мир на мацките му!

във втората част на маратона. Много свежа мисъл, ще я предам нататък.