На крайморската поляна
скача нашата Мецана,
свири й един поет
от мечкарски хъс обзет,

с избелялото сетре,
със кубинки маскаре,
с половинчато цигаре
и със бирено главе.

Настрани, на седма пейка,
подредил е кухи лейки,
някоя да продаде,
та да има за мезе.

Няма ли алъш -  вериш,
беж при татко да се скриш,
че от много мацорани,
няма кой да те нахрани.

Камо ли пък за  Мецана
малко мръвка да остане ....
Пусто старче оглупяло
как без хляб е оцеляло?!

При жив човек, уж, пишат ли се стихове за покойник? Какво би казала медицината при такъв казус за въздействието върху психиката на когото и да е, както и за психиката на автора на стиховете?!