Седма пейка е една от тия,
дето са открити под  дъжда,
нийде не лети клозет - чиния,
нито мивка да се освежа.

Книжките съм спретнал пред нозете,
метачката да ги не подбере,
подарят ли ми цигарка, ето
денят ми вече тръгва на добре.

Ако мине дама със капела
дали да я не грабна начаса
и така, като чиния бела,
под дупето да я поднеса.

Цял ден чакам, никой не примира
за великите ми книжурля,
ако ми дадат и малко бира,
най-щастлив ще бъда на света.

Симеоново ми е далече,
във Владая вече ме не щат,
фар съм бил, ала съм си човече
с цигански фасон от кръв и плът.

Гладен съм си, затова злобея
и редя просташките слова.
Като хъш прогонен аз живея
и като такъв ще си умра.

24 август 2017г., София - Варна 

С много чувство за хумор и с остър и точен език. Човек да не ти попада на мерника. Ако аз бях на мястото на "Вдъхновителя", бих се зарадвал да прочета, че някой ме възпява така сполучливо. Казвам го честно и откровено. Последният куплет би следвало дори да го възгордее, защото го родее със своеобразна съдба по бисектрисата между чисто Джипси и нещо ала полуВийон. Финалното стихотворение-четиристишие на Вийон, писано непосредствено преди обесването му, има многобройни преводи. Първият от тях е на Георги Михайлов:

"Зоват ме Франсоа, комуто това тегне;
в Париж край Понтоаз роден и расъл странник,
но в мазен клуп въже палачът щом затегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник!"

Последният /известен ми/ превод е на Васил Сотиров. Много съм се смял на този негов превод. Дано развесели също и теб, и читателите:

"За вас съм Франсоа и груб е
към мен Париж, а роден кюп е -
ще види моят врат, щом с клуп е,
че аз съм имал яко дупе."

Нашият лирически герой няма да го бесим, той сам се е обесил отдавна и живурка, колкото да мърда.