Ни вълна, ни симеоновска чиния,
нито пясък по крайморски плаж,
не може минусите да закрие,
те са мой позорен екипаж.

Фар да има от далечината,
той не води към върха на мисълта
и като светулка в тъмнината
мъча се по нещо да творя,

да плета метафори от прежда,
от която се разплитам сам,
във стиха си булевардно - безнадежден
и в илюзия, че съм голям.

Скачат бързо да ме утешават
няколко близалки всеки ден.
Но космическа чиния нямам,
тя лети в пространството без мен.

5 септември 2017г., София - Варна - София
Росица  КОПУКОВА