Една богиня нощем не доспива,
в двореца  на Владая все сама,
не ще ли бог до нея да заспива,
за да стопява тази самота?

Ако не може той да я завива,
да й изпратим светеща звезда,
която с бледен зрак да я обвива
и да й пали свещ до сутринта.

Една богиня с неизвестен корен,
в епоха неизвестна придошла,
във невъзможност порива си волен
да изрази със думи и дела,

да й дадем от шанса да проблесне,
макар с далечен стихотворен фар!
Защото самотата е до вечност
на тази възраст с пенсионна жар!


7 септември 2017г., София - Владая - София
Росица   КОПУКОВА

който ме обвинява, че съм го клела. Няма лошо, но това е станало от друг, защото такъв ник вероятен аз не познавам. Лъжкинята в действие. Пълната отвращаваща на вид самотница.