Няма мама, няма тати, няма ни една жена, пак по пясъчни палати със илюзии вървя. Духа ме мелтемът морски, пред очите ми мираж, ха да хвана женски Зозки, да приложа полов стаж, но ми бягат по асфалта с кънки, с токчета, с такси, кифличките с мармелада и отказват: " Не, мерси". Дядовото яке вече ще зашмуля пак по здрач, връщам се аз, хляб препечен, стихоплет и стар пияч. Отдалече ми намига фарът в мойта самота, ще надраскам в два - три мига постен стих на сутринта. 6 август 2018г., София- Варна- София Росица КОПУКОВА

Няма мама, няма тати,
няма ни една жена,
пак по пясъчни палати
със илюзии вървя.

Духа ме мелтемът морски,
пред очите ми мираж,
ха да хвана женски Зозки,
да приложа полов стаж,

но ми бягат по асфалта
с кънки, с токчета, с такси,
кифличките с мармелада
и отказват: " Не, мерси".

Дядовото яке вече
ще зашмуля пак по здрач,
връщам се аз, хляб препечен,
стихоплет и стар пияч.

Отдалече ми намига
фарът в мойта самота,
ще надраскам в два - три мига
постен стих на сутринта.


6 август 2018г., София- Варна- София
Росица КОПУКОВА

Чутовно е, сякаш за мен е писано.
Чу

Виждам, че един от тях се е познал. Значи стихът е отлично написан. Поздравление!

Но на припозналия се давах съвети в добрите стари времена да не пише плитки стихове, а да се вдълбочава в идеите, че още по- плоски ги пишеше " Александрийския фар" на бездарието. Неговата приглашателница обаче не взе да го понаучи малко на смисленост, но и тя нещо е превъртяла отдавна.