Не мога да яхна метлата, че доста са ми килата, ще запълня простора, ще го стесня бе, хора. Затуй във мойта Владая стоя си, ама не трая, до триста дневни клишета пиша за чуп - куплета, уж гледам - Фарът ми свети, от Варна блясва поета, дотук, до тъмна дъбрава, но по- различен не става, и аз съм щатна похвална, дано наградка да хвана, но нещо там се закъса, обаче аз ще се хъся, с джапанките ще тропам и по гората ще хлопам 22 август 2018г., София - Владая - София Росица КОПУКОВА

Не мога да яхна метлата,
че доста са ми килата,
ще запълня простора,
ще го стесня бе, хора.

Затуй във мойта Владая
стоя си, ама не трая,
до триста дневни клишета
пиша за чуп - куплета,

уж гледам - Фарът ми свети,
от Варна блясва поета,
дотук, до тъмна дъбрава,
но по- различен не става,

и аз съм щатна похвална,
дано наградка да хвана,
но нещо там се закъса,
обаче аз ще се хъся,

с джапанките ще тропам
и по гората ще хлопам

22 август 2018г., София - Владая - София
Росица КОПУКОВА

има една селска разведеница в блога, която обича да се занимава с мен и много ми е драга за хумор и сатира, още повече, че си е това и р реалността.