Буквар за роклите басмени
отдавна скри се под калта,
разлюбени, невъжделени,
издухани като прахта

по вятъра до свойта гара
с молба за връщане назад
за малко водка и попара,
за някой миг във моя град.

Но никоя не се завръща,
букварът ми не го чете,
продадох празната си къща,
току до синьото море.

Поредната ми жалка книга
във Варна никак не върви.
И аз съм сам като авлига
със мойте стихови вълни.

И сам се жаля и оплаквам,
ту в рая тръгвам, ту назад,
накрая сам не знам къде съм
във този или онзи свят.

Като посбъркан от съдбата,
съм се провиснал на конец:
с червени палци се намятам
като самотен кукурец!

23 февруари 2019г., Варна бийч
Росица  КОПУКОВА

Не намирам думи, за да изразя възхищението си от способността ти майсторски да обобщаваш с поетичини средства, Роси! Разбира се получих и усещането за автентичност, идващо от конкретиката на образа. И това именно бе най-сладката компонента на вектора на усещането.

Да покажа на Канчо как се пише изискана поезия, щото той написал " Ода за червения палец", ама я омаскарил. А по него иде Чучелото да го хвали. Хвали ли се за това подобие на ода?
Я да му покажа как се пише за Станчо Ментата от Варна.

САЩ. Поканили го там, за да му издадат събраните съчинения. Разноските щял да поеме един американски манаф.