Аз съм Канчо, кулокран путета,
едно от всички селски пияндета,
най-залагам на жена и кръчма,
ако може да е като бъчва.

Затуй обичам Цана Боздугана,
във Владая искам да пристана,
тя ме мотка, но не ме желае,
ясно виждам, тя за мен нехае.

Никога велик путет не станах,
дребно старче, сухо си останах,
не докоснах световната слава,
само тука   утеха остава.

Да поканя някого на бира
и за бира при мен не се спира.
Цял пред вас сега ще се разголя,
органите пускам си на воля,

белки някоя да ме хареса,
па макар бабеса - слонеса.
Ала няма и няма, и няма.
Съчка съм във пустошта голяма.


24 март 2019г., Враца бойч
Росица  КОПУКОВА

Той е мъничък и жалък -
анонимно недоносче.
На света е зъл, че му е малък,
но за чучелцето е в подносче.

медитация, тай- чи и даоизъм. Това разкрива пред него невероятни перспективи...