Във фотографското ателие на малък немски град влиза бабе и носи дхип - детска играчка.
- Искам да снимате, моля, този джип, да го увеличите и да го качите в интернет, където Ви кажа.
- Само количката ли?
- Да, тя е подарък за внучето, но в интернет трябва да изглежда като че е моя. Там минавам за богата жена. Разбрахте ли ме?
- Да, фрау. Да започваме. Моля, поставете количката на тази маса.

И без подсказване разбирам добре, че обобщаващата ситуация в него се дължи на определен прототип с пословично поведение. Най ме шокира, обаче, любовта на този прототип към бездарната римушкова поезия на некои графомани. Очевидно се касае за липса на всякакъв вкус.

- Похвали ме, усто, защото няма кой друг да ме похвали. Всичко живо само ме попържа и псува. Защото съм си леке, миризливо и рядко л...

Вацето е Беатричето на Чучето!