Дядо Боже ми помогна
да намеря в чекмедже
дядовият ми часовник,
малко в лошо дередже.

Не че много ще го ползвам,
времето е спряло в мен,
но за стихова мимоза
ще врътна днес един рефрен.

Питам се дали ще тръгне?
В застоялите стрелки
сякаш аз съм вътре мръднал,
той часовете не върти.

Станах вече като дядо,
но не съм си купил нов,
в безпаричие заядох
спя зад уличния ров,

ала тоз ще ви покажа,
да мога да ви убедя,
че знам що е часовник, братя,
макар отпреди сто лета!


3 декември 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

за този окаян непрокопсаник, Роси! Мисля, обаче, че не го заслужава. Достатъчна му е гжоляма бутилка бира, та да я льока с пържени картофки...!

Ами ще му се наложи да поклечи край пейката с протегната ръчичка за някой друг грош. Все още има милостиви хора.

нека поклечи, бедният, той и тук клечи и беснее, та ме разсмива до сълзи.