Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers 6 дни · 

ЛЮДМИЛ ПОПОВ /Стихове

БУХАЛ

Там във горската дъбрава,
без да мърда, без да шава,
ококорил две очи,
само тва в нощта личи.

Дума става тук за Бухльо,
но прилича той на пухльо,
с кок – прическа от пера,
мяза на вещица зла.

Да оставим тез шеги,
мишки Бухалът лови,
и спасява житни ниви,
той от напастта гризлива.

Смята се за хубавец,
този нощен смел ловец,
с комплименти той изчетка,
кукумявка братовчедка.

Че си търси той жена,
не е туй една беда,
иска дом да завърти,
бухалчета да брои.

Кротко вечерта припада,
тихо литва таз грамада,
буху-у, буху-у там ечи,
вятър в клоните бучи.

Март 2013, Людмил Попов

Отнякъде, че и отвсякъде се спускат празни думи,
заглавия на всички, дето са измислени и разни глуми.
На части слушам приказки, безсмислици –
и как ли да ги нардя, кажи ориснице!
Орисали ли са или случайно со си бъбрели
посрещат ме навсякъде с лъжи и въртели.
Посяват пътя ми, поливат го с легенди,
а аз съм уморен – топя краката си в легеня.
И казвам на латински „Nrhrl pensi hẚbeo”,
което с мъдреците и за мойта земност значи:
- Хич не ме е еня!

бодро пълнейки гърнето,
са от свитата на "Бухльо",
който пък е само мухльо..."

Ех, Роси - страшно ме развесели тази сутрин.
А снощи ми стана тъжно от "великото народно въстание 2" - недоносчето на БСП.

на едно мнение сме!