РЕВНОСТТА НЕ Е ПОРОК

А момчето, което обичам,
ме ревнува от всичко и всички.
Той, разбира се, спазва приличие
и се прави на непукистче.
Но проблясват в очите му, тъмните,
остриета на тънки кинжали,
всеки път, щом неволно ме спъне
нечий поглед, случайно съзрял ме,
нечий мил комплимент, изречен
с възхищение „Ах, Вие сте тази…“,
всеки път, щом съм тъжна вечер,
а той иска от мен да ме пази –
да не ми потъват гемиите,
да не плуват облаци в ирисите ми,
да не пада и сянка от миналото
върху нашето днешно начисто.
Той ревнува дъха ми от вятъра,
от дъжда ревнува усмивката ми,
от това, че съм тази, която
може утре до друг да притихне.
Аз? Изобщо не съм ревнива.
Ако той към друга погледне,
докато непукистки си свиркам,
ще убия и нея,
и него!
© Margarita Petkova