Няма да спра и до поредната стихосбирка,

Трудна ми е прошката, признавам,
на хитреца със стара лъжа,
като пукната стомна остава,

Обичам си го лятото, това е.
И кратко ми е, малко ми е все.
То ми разказва приказки отгоре

Толкова е просто да се знае,
но да се живее май не е,
тука не по- лошо е от Рая

На мене цвят лилав е на късмет,
та купих си една лилава рокля
и, озарена в този тоалет,

Когато спра на прага на гнева
и го стопирам да не ме подхлъзне,
си казвам: " Има много синева,

 
Не обичам да късам цветята
и да ги слагам във ваза,

Ловя отчаяния миг
преди душата да потъне.
И вдигам образа безлик

 https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.eurochicago.com%2F2019%2F06%2Fda-spra%2F%3Ffbclid%3DIwAR3OFyYz1tZoPUk1O7QEx-Yyxs27Rwh6bLJIxurmKwjAMIt56loVb02Esjc&h=AT2DEMQU2Q36PDdMtazXNRettgDmBKcaj1MjhedblYELyIaYidGoWYv1ePLFMeKovR7CSuQ...

 https://www.facebook.com/rossitzakopoukova

Способна съм да спра до средата на пътя,
когато нататък не виждам път
и да сменя посоката , делника, утрото,

Тя не е жена, тя е витрина,
облечена добре, добре мълчи,
в ръката Джи-ес-ем държи и вино,