В кирпичената къщичка на дядо
на двора аз не съм копал бахча,
обаче във ръка със вино младо

науката " селянология" от Варненските села не я знам, признавам. Богинята ми поясни " преводът" на думата " сура, суро, сури", популярна в поезията на Валерко. Сега обаче и тя не знае що значи " бахча", не " бохча" ? Моля, някой ако знае...

Оттук до края на гората
в живота ми е кръговрата.
Кръчма, бира, сур поет,

Сура Богиня под облаци сури,
сури поет под дъжд от масури.
Селското чедо по селски твори,

Без зоопарк и нова клетка
живей маймунката Джуретка,
тя до Тигър и Ефрат

Дали е хубаво да съм Богиня,
под мене да се ширят световете
и аз, където и да понамина,

 Когато във живота нагнети
от самота, от драма, от неволя,
в черупката не се затваряй ти,

Росна съм си , росна, аз, Росица,
вечно пролетна съм именница,
с времето съм във спогодба стара,

Защо ме, кмете, измете
и ме издуха със свирка,
и чашата ми с кафето,

Да сте живи и здрави, борбени, успешни и не на последно място - щастливи. Бог и Исус Христос да ви закрилят.
И аз съм тук, при именниците, че имало цвете " русалика" и ми го обясниха още от детските години, защото аз се чудех - цвете ли...

И аз обичам варненския плаж
и изгрева в нюанси на червено,
вълните в кроткия воаяж,

Ден със ден не се повтаря,
както го живея аз,
обич в обич не прегаря,