на господина, когото не познавам, но е поставил личния ми блог в " любими". Сега го видях и веднага му благодаря.

 Милата тя, просълзила се пред медиите за възродителния процес и нейните близки. Да де, ама никой не ги е клал с ятаган, не им е набучвал главите на кол, не им е сменял вярата насила, както това са сторили турците по нашите земи с еничар...

 
 
Когато е любов, любов е.

 Като смачкан картоф се държи тази вечер професорът на червените бабички. Всичките му апели, чукания по бюрото, кризи, кряскания, вряскания за падане на правителството се провалиха. И надделя злобата. Сега образованието било аут, младите...

Любовта избликва в моя стих
с вината, че е винаги красива,
простих ли после или не простих,