Не един съвременен грешник
Време е да паднеш на колене,
като малка падаща звезда

Юни прекали със хладината,
но се сети - лятото дойде,
май целувка даде му събратът

Свободата да е красота.
Аз умея да я управлявам.
Винаги такава съм била

 На дядо Вазов седнах под балкона-
аз-долу, той на втория етаж,
отзад са борове като пилони

Във всички стихове за любовта
личат си преживените ни чувства,
личат измислените от жена,

 
Ще се спра по следите на нечий талант,
ще го чета и няма да му завидя,

Една липа се състезава с блока,
надминала е петия етаж,
на трети спряла е зеленоока

София е родният ми град,
Симеоново - очи към Бога,
в слънчева и в звездна благодат

Навярно имах договор със Бога
и той разбра, преди да се родя,
че идвам тук без някаква тревога-

 РЕЧЕ И СЕ ЗАРЕЧЕ, МИЛОТО ДЕДЕ, ПОВЕЧЕ ДА НЕ ПИШЕ.
И УСТОЯ НА ДУМАТА.
СЪВСЕМ ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ!

 НОЩИТЕ НИ
Чисто бели са и дъхтят на сено и мляко.
Шушнат като страниците на книга, препрочитана непрекъснато.

 В ТЕТЕВЕН, В ХОТЕЛ, СА СЕ СЪБРАЛИ ЛЮДЕ ОТ КОЛ И ВЪЖЕ СЪС ЗАМИСЪЛА КАК ДА СЕ ИЗЧЕГЪРТА ГЕРБ, ЧЕ МНОГО ИЗГЛАДНЯХА.
ТОГАВА НИКОЙ НЕ ОБЪРНА СЕРИОЗНО ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ НОВИНА.
ЗАМИСЪЛЪТ ЗАПОЧНА.