Идва 10 ноември 2020 г.... Но аз си спомням за един друг 10 ноември 1989 г., когато изригнаха и впоследствие бяха пропилени надеждите за благоденствие на цял един народ...
МИСИЯ*
Как фанатично някога се втурнах

Не се дели ни слава, ни талант,
различни ангели за тях се грижат,
на тях принадлежат епохи, свят,

Предпочитам уюта на старите мебели,
обновени, но пълни с история,
те разказват без думи за свои предели

 
На път, на Симеоновския път
съзрях дърво с листа невероятни,

Моят поетичен поздрав към всички българи – тук и по света! – роден в Деня на будителите... Трябва да дадем най-доброто от себе си за Родината, за да я има!
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Дрипава е моята родина –

 
 поздравително, Отворено писмо до батката Винету..)))
Щастливите хора раздават от своя комат,

 

Поетите Бог праща затова
да бъдат жар, емоция и бъдност,
но зад изстраданите им слова,

 

 
На моя бряг е тихо и красиво,
вълните на душата са прозрачни

 
В Луна парка мечтите от моето детство
пораснаха бързо в реални мечти,

Живея спокойно. И здрава. По Божия воля.
А бурното време остана далече назад.
Усетих сега ,че без бездиханно да моля