но нали така времето неусетно лети...............:)

като птиците на юг,
или като пожълтели листа,
подгонени от вятъра...

Изтича времето,
като песъчинките в дланта,
или като бърза вода
на планински поток...

Нашето време...

Страхотна есен си ни представила, feq!

Цял ден чаках това да се случи и ето, когато излязох съм пропуснала момента. Ако може да се вярва на статистиката тук:

Прочетен от създаването: 134734
Прочетен този месец: 8274
Прочетен днес: 724
Гласове от създаването: 10006

15:42 - ckarlet

Да се чуди човек, как от 724 прочитания за днес имам само 12 посещения?!
Другите сигурно са анонимни, или просто нещо не е както трябва с броячите тук?!
Както и да е...

Понеже за днес /и не само.../ ти си мой много специален гост, зная че обичаш много поезията, избрах за теб нещо наистина хубаво:

* * *
ЕСЕН
Райнер Мария Рилке

Превод от немски: Стоян Бакърджиев

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте...

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

* * *
Лека вечер, Скарлет, и много красиво есенно настроение ти желая!

Поздравът ти е прекрасен и се чувствам поласкана!!!
А аз ти пожелавам да бъдеш винаги заобградена с много любов и топлина!
Продължавай да създаваш такива красиви постинги!

http://www.youtube.com/watch?v=EFE_9hzWQ2w

Лека вечер и приятна почивка в неделния ден.

Поздравления и приятна неделя!

Есенна приказка

Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/-
и ще ти гледам на ръка.

...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...

Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...

Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.

Станка Пенчева