И стомната ми
падна счупена...
Кръвта нелепа е
върху платното бяло.
Дърветата са като обгорели
в нощта на рухналата Вяра.
Земята черна респектира
и няма исполин в нощта –
та с`силата да може да подпира
изтичащия от душата мрак.
Водата ледена отмива
това, което вече е било,
и конски тропот някъде замира,
отнасяйки предчувствието за Добро.
Преди да стреляш
във челото на приятел –
за нещо делнично си помисли.
Че Бог-сина за Нас
бил страдал,
но на Бог-отеца
имаше ли кой
сълзите да изтрий?!
И стомната ми
падна счупена...

душо, прегръщам те, нека ти е топло...уханието на всички майски цветя ти поднасям от радост , че те "зърнах"...пак,



в дъждовносиво е обагреното цяло,
но в много повече
денят е пуст
и безраличноличен ...
а
в хладната му локва
намерих си сърцето...,
(не мога да определя празник ли е...)

още тупка, в смълчаното ми,

Изпадам в луд възторг от факта,че си тук!!!!!
А БОГ-ОТЕЦ....нима е плакал?!?
Или сина си подкрепил,и в пътя Му е бил до него-със сила,обич...
избора му одобрил!