Постинг
08.04.2021 04:00 -
СЛУГАТА И ХРИСТОС
Прочит: Исая 42:1-4
„Кой е повярвал в известието ни?“ (Исая 53:1)
Образът на Слугата изпъква отчетливо в пророчествата на Исая (глави 40-55). Той има за цел да служи на народа, и то не до някаква степен, а с пълна самопожертвувателност. Изпратен от Бога, той няма да се превърне в още едно бреме за хората, които и без това си имат достатъчно господари над главите. Ще им напомня какво очаква Бог от тях и за какво са създадени. По този начин те ще се радват на мир и разбирателство помежду си и ще престанат да воюват, което ще им донесе благополучие и спокойствие.
Пророчеството на Исая е толкова невероятно, че никой не може да го приеме. Никой не може да повярва, че най-великият, живял в човешки образ на тази земя, ще се смири до степента на слуга и неговото покорство ще го доведе до кръстна смърт?
Днес, 27 века след Исая и 20 века след Христа, звучи все така невероятно някой да превърне себе си доброволно в слуга, особено ако без никакво съмнение е пратеник на Бога. Наблюдаваме обратното: всякакви слуги се стремят да стават все по-големи началници и си умират от мерак хората да им се кланят. Прав е Соломон, като казва: „Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.“ (Екл. 10:7). Човешката жажда за власт няма граници. Всеки иска да командва, никой не е съгласен да служи.
Християнската душа не е властолюбива, а копнее да върши полезни неща. Сам Христос ни дава пример за това. Той не само казва: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28), но и изпълни тези Свои думи. Целият живот на Христос беше отдаване в полза на едни същества, които с нищо не заслужаваха подобна жертва. Но Той го стори, независимо от всичко. Това е стилът, на който следва да подражаваме, а не да се мъчим да бъдем като жалките властолюбци. Благослови ни да отдаваме всичките си сили, време, дарби и сърце в служение на хората, сред които живеем. Амин.
Тема за размисъл: Ако Христос беше слуга, кои сме ние, та се мъчим да се правим на господари?
„Кой е повярвал в известието ни?“ (Исая 53:1)
Образът на Слугата изпъква отчетливо в пророчествата на Исая (глави 40-55). Той има за цел да служи на народа, и то не до някаква степен, а с пълна самопожертвувателност. Изпратен от Бога, той няма да се превърне в още едно бреме за хората, които и без това си имат достатъчно господари над главите. Ще им напомня какво очаква Бог от тях и за какво са създадени. По този начин те ще се радват на мир и разбирателство помежду си и ще престанат да воюват, което ще им донесе благополучие и спокойствие.
Пророчеството на Исая е толкова невероятно, че никой не може да го приеме. Никой не може да повярва, че най-великият, живял в човешки образ на тази земя, ще се смири до степента на слуга и неговото покорство ще го доведе до кръстна смърт?
Днес, 27 века след Исая и 20 века след Христа, звучи все така невероятно някой да превърне себе си доброволно в слуга, особено ако без никакво съмнение е пратеник на Бога. Наблюдаваме обратното: всякакви слуги се стремят да стават все по-големи началници и си умират от мерак хората да им се кланят. Прав е Соломон, като казва: „Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.“ (Екл. 10:7). Човешката жажда за власт няма граници. Всеки иска да командва, никой не е съгласен да служи.
Християнската душа не е властолюбива, а копнее да върши полезни неща. Сам Христос ни дава пример за това. Той не само казва: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28), но и изпълни тези Свои думи. Целият живот на Христос беше отдаване в полза на едни същества, които с нищо не заслужаваха подобна жертва. Но Той го стори, независимо от всичко. Това е стилът, на който следва да подражаваме, а не да се мъчим да бъдем като жалките властолюбци. Благослови ни да отдаваме всичките си сили, време, дарби и сърце в служение на хората, сред които живеем. Амин.
Тема за размисъл: Ако Христос беше слуга, кои сме ние, та се мъчим да се правим на господари?
Няма коментари
