Атлантида (1/2)

От Крис Томас

ПРЕДИСЛОВИЕ

Преди 3.5 млн. години Мерлин започна да работи с тези, които в последствие стават съвременните хора. По това време на Земята имаше две различни предчовешки групи. Едната беше първоначално развита от Земята (неандерталците), а другата група, която беше малко по-напреднала, беше донесена от Марс, когато е станало ясно, че живота там не може повече да се поддържа (кроманьонците).

Нямаше съревнование между двете групи. Мерлин започна да работи и с двете, за да оцени потенциала им. И двете групи имаха „масово съзнание“, което принадлежи на съответната група и всяка група имаше свой етерен шаблон. Мерлин не беше там, за да съди качествата на определена група, а само да помогне на двете да напреднат колкото се може повече и по-бързо, доколкото техния потенциал би позволил.

Двете групи започват да се променят като едната се развиваше много по-бързо от другата.

По това време Мерлин започна да работи с Дамата. Дамата е душа, която е дошла да работи със Земята, когато се е формирал растителния свят. Нейната душа по произход е от една от шестте нефизически цивилизации, но толкова се е оплела в енергиите на планетата, че е станала едно с феите.

Планираното развитие на напълно съзнателно същество във физическо тяло напредваше с изключително бавно темпо. Въпреки няколкото модификации на генетичните структури и многото промени в масовото съзнание, очакваното бързо развитие не се случваше.

Мерлин работи усилено, опитвайки се да определи основната причина за този проблем. Повечето от живота във всичките му множество форми из цялата Вселена винаги е прогресирал от скромното си начало в нещо повече от просто плътна енергия.

Накрая Мерлин отправи покана към другите във Вселената да помогнат в намирането на решение на проблема. Тези, които пристигнаха да изследват проблема, бяха членове на цивилизация, която разбира генетичните структури и бяха тези, които помогнаха на Земята да се засели отново след трудностите, които беше изпитала със загубата на четирите планети.

Мерлин избра най-доброто място за установяване на техните изследователски съоръжения като леден остров край бреговете на Южна Америка, място, което познаваме като Лемурия. Тези посетители от NGC 584 бяха на Земята за приблизително 6 000 години и те стигнаха до това, което в крайна сметка трябваше да докаже само част от отговора.

Планетарното съзнание не е било в състояние да се пренастрои напълно от по-ранните промени в Слънчевата система. То беше създало фино колебание в магнитния поток на планетата и това служеше за промяна на енергийните модели в обитателите на планетите. Това беше нещо, с което никой не беше се сблъсквал преди и се оказа трудно правилно да се коригира. Мерлин не знаеше, че проблем от такова естество може да съществува и планетарното съзнание не можеше да диагностицира проблема за себе си. Това също беше проблем, който никога не е съществувал в никой друг свят.

Мерлин (като представител на тринадесетте) се присъедини към шестте нефизически цивилизации, седемте полуфизически цивилизации и планетата да решат проблема, за да може да се продължи напред.

Ролята на Мерлин беше да създаде нова енергийна матрица. Това беше мрежа от енергийни линии, които кръстосват цялото земно кълбо, нещо, което ни е известно като мрежа от Лей Линии. Това помага за стабилизиране на енергиите на планетата и предоставянето на нов източник на енергия за планетата от вселенското неограничено предлагане. Основният „обмен“ за тези енергии беше на Силбъри Хил в Уилтшир, където той остана като най-мощната точка за прием на енергия на планетата, докато новата мрежа не беше свързана през август 1996 г. Силбъри беше избран, защото беше ключова точка в собствените енергийни структури на планетата. Чрез добавяне на енергия в тази точка, вариациите на потока могат най-лесно да бъдат коригирани и балансирани. Най-голямата точка на концентрация на собствените енергийни полета на планетата все още се намира в Уест Кенет Лонг Бароу, който е точно срещу Силбъри Хил.

След приключването на корекционната работа, Земята беше оставена сама за 9 000 години. Мерлин не е напускал планетата през това време, а работеше с нея и се опитваше да коригира някои от проблемите, срещани от ранните хора по време на проблемния период.

До известна степен той успява и Земята и нейните жители бяха готови за следващата фаза.

Планът е приет от всички, които са свързани със Земята и преди 85 000 години е създадена Атлантида.

АТЛАНТИДА

Атлантида беше континент между Северна Америка и Европа. Беше избрана, защото северните ѝ брегове са близо до енергийния резервоар на Силбъри Хил, имаше климат, представляващ средната стойност на климатичните модели на земното кълбо, и съдържаше само ограничен брой предчовешки примати. Освен това беше изолирана от всички останали земни маси. В легендите е известна като Едемската градина.

Континентът започваше от Великобритания, заобикаляше Азорските острови и завършваше в днешния Карибски басейн. Южноамериканският континент не е бил на сегашното си място, а беше разположен по-навътре в Тихия океан.

По гърба й се простираше централна планинска верига с малки планински откоси. Височината на планините варираше от ниски хълмове до постоянно заснежени върхове. Около хълмовете и планините течаха много реки, които бяха бистри и пенливи и в тях имаше много различни видове риби и други същества.

Между планините се простираха обширни горски масиви, прекъсвани от обширни тревни площи, осеяни с множество сладководни езера. Около бреговете имаше много скали и пясъчни плажове. В северната част имаше широколистни гори, а в южната - тропически палми. По земята се разхождаха много животни и имаше отделни райони на предчовешки примати.

Сред централните планини имаше верига от активни вулкани, които от време на време изригваха силно, разнасяйки пепел и лава на много мили около върховете. Това не беше спокойна земя, но не беше и опасна. Тези, които живееха там, я познаваха и живееха в хармония със земята.

Нямаше селища като такива, а само малки групи от предчовеци, живеещи в различни убежища и пещери. Те познаваха земята си и как да извлекат най-доброто от нея. Те не са били „диваци“, а просто част от техния естествен свят.

Всички предчовешки примати по цялата планета бяха консултирани преди създаването на Атлантида. Приматите се развиха до степен, в която можеха да разберат малко кои са те и последиците от работата, предложена да бъде извършена на Атлантида. Свободата на избор беше от първостепенно значение. Ако всички тези примати бяха решили, че не желаят да бъдат част от предложената работа, Атлантида никога нямаше да бъде създадена. Някои обаче бяха заинтригувани от предлаганите възможности и с готовност се съгласиха да вземат участие. Тези, които бяха на Атлантида и не искаха да участват, бяха преместени в друг регион на планетата по свой собствен избор и подпомогнати, както поискаха, да се установят в новата си среда.

Първите, които пристигнаха, бяха група същества от NGC 584. По време на престоя си на Лемурия, те се концентрираха върху работата по самата планета и бяха прекарали много малко време в работа с предчовешките примати. Те само са наблюдавали дейностите и нивото на развитие и не са работили директно върху тях. Тяхната цел сега беше да изучават предчовеците и да разработят начини, по които техният напредък може да бъде ускорен.

Те кацат на тревиста равнина в южната част на континента и тук е създадено първото селище. Космическият кораб, с който са пристигнали, е бил използван като жилищно и лабораторно пространство дълго време, преди да бъдат построени каквито и да било структури на земята.

На този етап от човешкото развитие нашите енергийни структури не са били напълно развити. Седемте физически енергийни центъра (чакри) бяха имплантирани в предчовешките тела, но те не бяха напълно оформени, тъй като по същество [предчовеците] бяха повече част от планетарното съзнание, отколкото напълно осъзнати индивиди.

Развитието започва в две различни направления.

Първото беше да променят техните генетични структури, така че телесната форма да стане по-подобна на нашата. Това беше постигнато чрез въвеждането на ДНК последователности, познати като ускоряващи гени. Това беше генно инженерство в най-чистата му форма. Имаше ситуация, при която не по тяхна вина тези примати бяха задържани в развитието си. Едва наскоро беше открито, че проблемът се крие в нарушаването на въртенето на Земята и енергийните структури, причинени от експлозията на двете планети и трябва да се предприемат стъпки, където липсата на напредък може да бъде поправена. Тези генетични модификации са предназначени да направят точно това, да доведат тези предчовеци до точката, в която би трябвало да бъдат, ако проблемите не бяха възникнали.

Методът, използван за въвеждане на тези гени, също е ненатрапчив и безвреден. Беше направена енергийна конструкция, която носеше програмна последователност, която беше проектирана да работи с индивида, към който беше приложена програмата. Тези програматори са изградени от чиста енергия и са имплантирани в тялото, без да бъде нанесена вреда на съответния индивид. Тези „програматори“ бяха конструирани малко като изрязан диамант. Те имаха шест страни с плосък връх, като фасетките идваха до една точка, като всека страна носеше аспект от програмата.

Веднъж инсталиран, програматорът „прочита“ ДНК-то на участника и бавно прави корекции в първичните генни последователности. Тези корекции бяха направени, докато индивидът беше в пълно съзнание и по никакъв начин не нарушаваха живота му. По този начин бяха направени много фини корекции и формата на тялото започна да се променя. Тъй като тези индивиди се възпроизвеждат, коригираните генни последователности се предаваха на тяхното потомство и работата се ускоряваше. В рамките на три поколения, предчовешките примати се промениха от грубите си, подобни на примати тела, към формата на тялото, която имаме в момента. В същото време, когато се случваха тези генетични промени, Мерлин променяше етерния шаблон на тези примати, за да отразява променящата се форма на тялото. От този момент нататък хората и приматите щяха бъдат завинаги разделени.

Следва продължение...