Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2021 15:35 - НИЕ-630 20 години от чернобилската авария
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

20 ГОДИНИ ОТ ЧЕРНОБИЛСКАТА  “АВАРИЯ”

 

Смекчил съм определението - авария, но това не е просто авария (както, И ДОСЕГА, някои се опитват да ни я представят), а истинска катастрофа, сравнима по последствията си с двете войни на 20 век.
Чернобил е по-скоро географско място, което се намира на северната граница на бившата Украинска ССР (днешна независима Украйна) с бившата Беларуска ССР (днешната независима държава Беларус). Съществуващата там от 70-те години на 20 век съветска АЕЦ, наричана Чернобилската АЕЦ, направи името Чернобил нарицателно. Иначе градът, в който живеят 130-те хиляди работещи в централата, се нарича Припят. Припят е на 300 километра от столицата на Украйна град Киев и на 850 км по права линия от Русе.
Написах, че ядрената експлозия в Чернобил е сравнима с Втората световна война, като имах предвид не жертвите – при Чернобил над 300 хиляди, при ВСВ над 50 милиона - а политическите последствия. В резултат на ВСВ се създаде социалистическият лагер в Европа, който просъществува половин век, а в резултат на чернобилската експлозия този социалистически лагер се разпадна за 1-2 години и ето вече четвърт век го няма. И което е по-лошото за него: Няма никакви шансове да се възроди отново.
(В скоби: Намерих в пресата, която какво ли не публикува, че в Библията и Откровението на Йоан пишело как ще падне звезда Пелин – на украински чернобьiл – и ще изтрови изворите и земята.)

Денят, по-скоро нощта, е 26 април 1986г. В 00:28 операторите, които били на смяна в 4-ти блок на атомната централа, започнали експеримент. Целта му била да се сложи “опашка” на атомния реактор – допълнително устройство към него, което да обезпечава захранване с ток на блока от самата турбина, докато реакторът е в режим на аварийно спиране. Дотогава това ел.захранване се подавало от акумулаторите към блока или от външен токоизточник. Това натоварвало централата с допълнителни харчове. 12-те оператори от смяната изключили аварийно реактора, за да изпробват “опашката” в действащ режим, но нещо се объркало. Отделящата се енергия от “аварийно” спрелия реактор не постъпила в “опашката”, а решила да излезе навън, разрушавайки покрива на целия комплекс и разхвърляйки “светещи от радиация” отломки на километър около реактора. Но не този взрив бил страшен, а огромната радиация, изхвърлена в атмосферата. Образувалият се радиоактивен облак за няколко дни покрил почти половин Европа. И това нямало да е чак толкова опасно за хората в СССР и Европа, ако съветското партийно ръководство не се е държало по “съветски”. То решило, че може да скрие от света тази огромна катастрофа (някъде четох: 1000 пъти по-голяма от Хирошима 1945) и чак когато шведските власти попитали откъде този радиоактивен облак над Швеция, си признало. Впрочем с половин уста, но за това след малко.
(В скоби: Прочетох някъде из пресата едно свързване на две съвсем различни събития в едно. На 28.01.1986 година при 11-я си полет втората американска совалка “Чаланджър” се взривява на 73-ата секунда от старта. Екипажът от 7 души  загива. Тaзи катастрофа прекъсва за 6 години цялата програма Space Shattle. След 3 месеца - на 28.04 се случва експлозията в Чернобил. “Ч” като “Чаланджър”, “Ч” като Чернобил! Като допълнителен “бонус” за читателите беше добавено: Ако японците не бяха нападнали вероломно американците в “Пърл Харбър” - декември 1941г, те можеха да избегнат Хирошима и Нагазаки като цели на първите атомни бомбардировки през август 1945.)
Това, което се случи на 26 април 1986 година, ще бъде обсъждано десетилетия напред. Кое е било по-смъртоносното – радиацията и неуточнения и досега брой жертви или информационното затъмнение?
За аварията в Чернобил съветските власти ще си признаят едва след като Шведската академия на науките публикува карта на движението на радиоактивен облак, който идва от страна на СССР, минава над Швеция и се отправя към страните от Северна Европа. Денят е 28 април. Такова нещо вече не може да се скрие. На следващия ден прочетох лично във вестник “Работническо дело” едно кратко съобщение от 5-6 реда, на 2-ра страница долу вляво, в което се съобщаваше за експлозия в Чернобиле.  Нищо повече, но съм го запомнил съвсем точно, поради грешката в превода, която стана ясна след десетина дни, по време на обявените санитарни мерки в България след аварията в съветската АЕЦ Чернобил. Чернобил, а не Чернобиле! Дори на редактора на “Работническо дело” не е било ясно къде е била експлозията. Каквото му дали, това публикувал – “В Чернобиле” е буквален запис на руски език, който на български се превежда “в Чернобил”. Само че това е нежен повей на подигравателност. Защото след два дни нашето Политбюро на БКП не спря всенародната манифестация за Първи май. Нямаше причини за това: никой обикновен човек в България не знаеше, че вятърът е сменил посоката си и радиоактивният облак в момента се намира над България. Никой ли? – Никой ОБИКНОВЕН човек съм написал! Защото висшите партийни членове са знаели; документалното изражение на този факт ще намерите навсякъде, днешният Интернет буквално прелива от такива документи.
Аз искам тук да бъда честен пред себе си, заради Бога когато се изправя пред Него. (Мисля, че за втори път във всичките тези 2500 страници на книгите НИЕ, пиша толкова лични автобиографични неща.) Някъде по празниците, може да е било на самия 1-ви май, майка ми, която живееше във Велико Търново и беше лекар там, се обади по телефона у нас в София, за да ни каже да вземаме ежедневно по една капка йод върху бучка захар. Особено жена ми, 7-годишният батко и двумесечната ни малка дъщеря. Години по-късно си зададох въпроса откъде майка ми знаеше за опасността от лъчева болест толкова рано? Може би, защото лекарите са знаели такива неща покрай професията си?

 

Ще проследя медийното отразяване на чернобилската “авария” през годините – от 1986 до днешната 2006 година, 20 години по-късно.
Много е поучително. Да знаят младите “какъв живот живяхме ний, когато се наливаха основите”. Максимално внимателен съм към тия времена. Заради хората, които изживяхме младостта си в тия дни. Но не мога да си спестя истината, нямам право да направя това, защото информираните “черни птици на смъртта” още са живи сред нас, снасят своите отвратителни “кукувичи яйца” и съвсем не са се отказали отново да ни наливат олово в главите. Пардон – бетон в краката.

Чернобилската катастрофа от 1986 година отмина щастливо за нас. Така написаха вестниците. Даже по всеобща преценка след 15-16 години, когато ще се чества 60-годишнината на БНТ (Българската Национална Телевизия), водещият Драго Чая ще определи новогодишната програма за 1987-а като най-добрата. Ще ни я припомня – отгоре, отдолу, отляво, отдясно, напред, назад. Наистина: в нея е бъкано от “народни” и “заслужили” артисти, воглаве с Хачо, Ламбо и Лили. Спомен за Чернобил няма никакъв обаче. Това, че жертвите от самата ядрена експлозия само в района на централата са около 4000, че по покривите на съседните на реактора сгради са работили над 5000 души, които са разчиствали “светещите отломки” буквално с голи ръце, а в най-опасните работи се включили над 600 хиляди души, ще научим когато Перестройката се свърши. Че и съвсем не цялата, а само “светещите отломки от нея”.
В следващите години до преломната 1989-а, Чернобил ще бъде “забравен”. Буквално, но не и фактически, за което са кавичките. Нататък еуфорията от сгромолясването на “великия СССР” ще покрие съвсем естествено “злината”. Която, какъв парадокс, ни донесе Свободата.
Ако търсите в първите книги НИЕ някакви сведения за чернобилската катастрофа, няма да намерите. Защото просто няма. Първият запис за това се появява в 9-ата годишнина от атомната авария. Цитирам буквално от там: “На 26 април (1995) се навършиха 9 години от атомната авария в Чернобил. Според руските официални източници над 300 000 украински граждани са помагали за справянето с пожара, избухнал в четвърти реактор на АЕЦ в Чернобил. Засегнати от радиацията са близо 2,5 млн. души, между които 900 000 деца. Преките жертви на аварията са около 35 хиляди души. А нашият настоящ към този момент председател на комитета по енергетика Никита Шеваршидзе е казал: "Всички говорят за катастрофата в Чернобил, но нека някой ми преброи жертвите. Те са точно 31 души."

Заради ТАКИВА, заради още МНОГО ТАКИВА, казвам и пиша гневно:  СПРЕТЕ!  И СЕ МАХАЙТЕ!

Само още половин страничка за спомените на Михаил Горбачов за тези времена. Но те са публикувани в нашите вестници чак тази 2006 година, когато се навършват 20 години от събитията:
“Твърденията, че съветското Политбюро е решило да скрие информация, са далеч от истината. Всъщност никой не знаеше истината. Затова всички наши усилия да получим пълната информация за мащабите на катастрофата се оказаха напразни. Разбира се, светът разбра какво е станало в Чернобил от шведските учени. Това създаде впечатлението, че ние крием нещо. Нямаше какво да крием, просто в продължение на ден и половина нямахме информация. Едва след няколко дни разбрахме, че е станал не инцидент, а истинска ядрена катастрофа. ... Чернобилската катастрофа, повече от всичко останало, създаде условия за свобода на изразяване. Тя постигна степен, при която старата система повече не можеше да продължи съществуването си. Стана ясно колко е важно да продължим политиката си на гласност. Но Чернобил повече от всичко ми отвори очите за ужасяващите последици от ядрената мощ, когато тя се използва за невоенни цели. (Няма грешка – така е в оригинала: невоенни цели.) Сега всички по-ясно можем да си представим какво би станало при взривяване на ядрена бомба. Според експерти мощността на една ракета СС-18 е равна на 100 чернобилски взрива. Във всеки случай, 20-ата годишнина от Чернобилската катастрофа ни задължава да не забравяме урока, поднесен на целия свят.”

Как да коментирам такова мило нахалство... “Урока, поднесен на целия свят.”
Ама те, комунистите, са такива “мили хора”. Само още 20-ина реда:
Тази година на 1 май се навършват и 40 години от скъсването на дигата на хвостохранилището над град Враца, случило се в 1966г. В 1966 година, отбелязахте ли! Да си спомняте тогава българските вестници да се писали, че са загинали 118 мъже, жени и деца, които са имали нещастието да живеят в тясното ждрело на река Лева, над което някой соц.началник е разрешил построяването на хвостохранилище на някакъв местен оловно-цинков завод?

А спомняте ли земетресението през март 1977 година, предизвикано от планината Вранча в Румъния? Знаете ли, че тогава в Свищов са загинали 180 души (по официални данни над 130) Знаете, трънки! Ама си спомняте с голяма тъга за “онези щастливи години, когато за всички имаше хляб и работа, пенсиите стигаха и за почивка през лятото, произвеждахме най-много .... в света на глава от населението...”
А знаете ли, че над град Кърджали е построен един от най-големите язовири в България – язовир “Кърджали”. Мястото за него било избрано съвсем не случайно в годините на изграждането му (1957-1963). В случай на война нашата армия, дислоцирана в Кърджали, след кратка съпротива напуска града, в него се настанява турският оперативен щаб, пък нашия оперативен щаб само това чака – взривява стената на язовира и милионите кубици вода (540 само в този язовир, без горния над него “Студен кладенец”) хукват надолу в теснината, за да скокнат смъртоносно върху улиците на 60-хилядния град. Последните къщи на който се намират на 3 км от стената. Победа будет за нами! Горките жители на Кърджали.
Ами, ако при някое от големите наводнения в страната през последните години, стената на язовира не издържи и се спука? Какъв голям урок ще поднесем на света, нали?




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462036
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031