Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2021 20:30 - НИЕ-632 Как го правят известните
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КАК ГО ПРАВЯТ ИЗВЕСТНИТЕ

 

Поводът е 24 май. Върви, народе, възродени! А заглавието е от в.”Контра” от тази света седмица 22-28 май 2006г. -  “Една от най-атрактивните певици в попфолка Кали свали излишните килограми след празниците с “Витаголд”. Така го правят известните.“

Какво пише в Българската енциклопедия? - “Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г. В епохата на византийско владичество (1014-1186) българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.”
За по-новите събития – след Дмитрий Лихачов, този така известен “български историк” разбира се, в Мрежата днес пише:
“За първи път свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен. Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен. В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом - от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник на 24 май. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а след 8 месеца - от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).“
Честване на Светите братя Кирил и Методий има в много държави -  Русия (църковен празник от 1863 година, а като празник на славянската писменост и култура – от 1991-а), Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Румъния (като Ден на българския език), Чехия, Словакия и др.
Химнът на българската просвета „Върви, народе възродени“ е написан през 1892 г. от Стоян Михайловски. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
В края на 20 век Слави Трифонов промени думите на този химн така: “Върви, народе усмърдени, от кого ли не осеменен.” (Последното изречение обяснява защо заглавието за празника на Кирил и Методий е от подвизите на чалгарката Кали.)

Ще си позволя да оставя в страниците на моя вариант за История, МОЕТО отношение към Празника 24 май.

За последните десетина години компютърът започна „да прави” почти всичко. Цели области от нашия живот изчезнаха или се свиха до неузнаваемост. То любовта се “попромени”, та какво остава за образованието. Такива промени не са лошо нещо по принцип, защото предполагат обсъждане на нови перспективи, а не заупокойни молитви. За образованието обаче историята отива тъкмо към опело.
Нека Бог да му мисли какви души създава и достатъчно ли им е общуването по Интернет. Нему са присъщи такива философски въпроси. Но какви деца излизат от Училището е наша човешка работа, на Обществото. Някои казват, че това е работа само на учителите. Че бедата идва и отгоре, от правителството? О, далеко не само оттам! Бедата, голямата беда е закодирана вътре в нас, българите!
Сегашната власт в България, а и всяка друга, чиято крайна цел е да бъде диктатор на всички и всичко в обществото, която работи по Инструкцията на КГБ (“Как да управляваме местното население” – НИЕ-1), е виновна наполовина. В крайна сметка тя е от едната страна на барикадата и има право да защитава своите интереси. Училищата и учителите в тях в условия на свобода на словото, движението и духа, които „отварят очите” на милиони деца, не са й необходими. Тя няма нужда от толкова знание. Колкото повече „тикви”, толкова по-добре! Да се редуцират училищата до „по-послушните” и учителите до по-необразованите. Да се разбие учителския колектив на враждуващи групи, борещи се за своето физическо оцеляване, за да нямат време и сили за „опасни мисли в главите”. Да се разкъса връзката между отделните изучавани предмети в училище, да не се разказва за света, а за Нашия свят. Да се стимулира не натрупването на знания, а получаване на диплома. Едновременно с това да се внушава на родителите, че не те, а именно „нашето училище” е отговорно за техните деца... Това са нейните интереси!
Но от другата страна на барикадата трябва да бъдат нужните хора, включително учители!, включително родители!, които да защитават интересите на световната демокрация! Къде се мотат те? Защо ги няма? Отговорът в българския случай е потресаващ - Народът ни не обича свободата и демокрацията. Той търси по-лесното. Предпочита друг да се грижи за него. Онзи ще го лъже, че прави това, той ще го лъже, че му вярва. Накрая всички ще изручат заедно жабетата. И защо? Защото така имало гаранция, че в някакъв определен отрязък от личния си живот всеки „труженик” ще може да каже със задоволство – по-добре съм от комшията! Да, възможно е, колкото и невероятно да е. Но така не може да се изгради просперираща държава! Това, че някой бил несъгласен с такова твърдение, има ли някакво значение? Ами, огледайте се, де! Вижте къде ни е държавата. В тиквите!
Ако училището се възприема САМО като място за получаване на знания,  е перверзна необходимост всеки ден да пътуваш до точно определена сграда някъде, да се затвориш в една стая там с двайсетина души още, за да слушаш как скучноват човек ти обяснява нещо. Един го сърби, на друг му се пишка, трети умира за сън докъм обед, четвърти – след обед... След като всичките знания на света ги има денонощно в Интернет на масата до леглото ти?! Разбира се, че е излишно! Само че училището е и място за общуване. Реално гмурване в събитията и реално общуване с физически хора пред теб, представени от своите истински качества и емоции. Истински! Това означава, че не програмистът на съответния софтуер и не доставчикът на Интернет моделират Твоята представа за хората или събитията отсреща, а САМИТЕ ТЕ, водени от тяхната истинска същност. Много е важно! Едно от най-важните неща на които се крепи, заради които съществува, нашият човешки свят.
Има хора, които не разбират нуждата от истински духовен контакт. Интернет им стигал. Те същите обаче се грижат за физическата си форма съвсем не виртуално. Не заменят фитнеса, дискотеката, стадиона, със срещи в Мрежата. Защо? - трябва да ги питаме непрекъснато, неуморно, безспирно.  Докато тиквите им омекнат! Иначе всички сме обречени да бъдем щастливи прасета, които копнеят да станат на пържоли.
Който пък твърди, че наличието на Интернет е достатъчно да стане човек ОБРАЗОВАН, е глупак. Там, в Мрежата, има купища лабиринти, грамади от факти по всички теми за които може да се сетите. Но липсва „погледа отгоре”. Намирате се в една джунгла от сведения, без карта, която да ви сочи кой път да хванете, за да стигнете, където трябва. Също е перверзно да се твърди, че искате сами да я съставите тази карта след като можете да я получите наготово от Учителя в училището. Пък после я уточнявайте и допълвайте. За да дадете време и възможност на Ученика във вас, да надмине учителя си! Ей затова е училището! И учители по дух в него! И нуждата на подрастващите да посещават училището! И родители, които да разбират всичко това! Както и демократична власт, която да не пречи на всички тях! Умни властващи, които да разбират, че дори един дребничък, тъничък, плешивичък учен е много по-важен, както и по-опасен!, за националната сигурност, отколкото 30 хиляди милиционери, 50 хиляди военни, 200 хиляди доносници или 500 хиляди от “Има такъв народ”. А такъв учен се изгражда САМО от подходящото, с подобаващо самочувствие училище и такива учители!

Не е лесно да си учител! И истинските Учители не са никак много. Именно защото една тоталитарна партия иска те да станат отмиращ вид, сега са толкова малко! И навиквани!
Обаче къде е държавата, ръководена от ТАЗИ партия? В тиквите!




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462266
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031