В журналистическата ми практика, приятели, съм се натъквала на какво ли не. Запознанството ми със сем. Драганови, бабата и дядото на жената са от първите създатели на български вестници и списания, ме доведе до попадането на наш вестник от 1930 година. Семейството на заможната дама и трите й деца живеят в бившата сграда на Минерал сувенир срещу Руската църква, която е била тяхна, национализирана и разграбена. Впоследствие са си върнали всичко,без крадената покъщнина. Най- трудно изгониха Богомил Райнов, който обитаваше последния горен етаж, но и той напусна.
Та внучката Драганова ми показваше автентични стари вестници и там съзрях интервю с българка, свидетелка на обесването на Апостола на Свободата, която е била около десет годишно дете във времето,когато София не е била следосвобожденска столица, а градче, наброяващо 10 000 души. За сведение по турско Пазарджик е наброявал 25 000 жители.
Бесилото не е било на мястото ,дето е днес паметника, а малко извън града, там е имало рекичка и мост, впоследствие всичко е променено.
В малки къщички са живеели свидетелката, родителите й, братя и сестри. Турците са чукали по стъклата на българите да излизат да гледат сеир как ще бесят баш комитата. Това са крещели на турски. Уплашено, семейството излиза.
Тогавашното дете е видяло довеждането на Васил Левски, в прилично състояние, бесилката е била предварително скована. Имало е обърнато буре, където са качили Апостола. Преди това той е разменил няколко думи на турски с убийците.
Момичето не помни да е идвал свещеник, но помни, че Васил Левски е извикал към малобройната тълпа: " България ще бъде свободна!"
Нечувана смелост.
След провисването му на бесилото, циганки са играли кючек на турците. Нататък за плащането на жълтици от наш търговец да вземе и да опее тялото на Апостола, момичето не знае нищо. Нататък - така съм чела, че е станало.

А моя дядо, роден през 1888 година като малък помни, че тялото му е опято и погребано в българската част на бившите еврейски гробища, старите, отдавна са заличени, където е сега МОЛ на бул" Александър Стамболийски" и ул. " Опълченска" на ъгъла.

Това помнят хората от онова време. Останалото са предположения.

За съжаление, внучката Драганова не даде да преснимам вестника и е права. Всичко беше подредено и добре запазено при нея. Тя водеше счетоводството на фирмите под наем и изключително много тачеше предците си. Така успях да се докосна до тези изключителни спомени на свидетелката, публикувани във вестника през 1930 година.

Росица КОПУКОВА             


            Отделно още малко да добавя, че Драганови са правели редовно литературен салон, както е събирала и Евгения Марс, на първи етаж на сградата. Дядото е бил републиканец по убеждения, но е уважавал Цар Борис Трети. В този техен литературен салон редовно е идвал да чете стихове и Никола Йонков Вапцаров. Семейството е било толерантно с всички, но не така се развиват нещата след 9 септември 1944 година.

Поздравления, Роси!

Тя казваше, че един ден това ще стане достояние на всички хора в България. Тази вест идвала от нейната баба по бащина линия, съвременничка на Левски, от Чирпан. Бабата на майка ми е твърдяла, че това се е знаело от хората. А майка ми се чудеше защо тази новина не се публикува. Имало е извадени от разкопки в олтара на църквата кости от погребан там човек, но те са били изхвърлени или изгубени. Ако ги имаше можеше да се направи сравнителен ДНК тест щеше да се установи истинноста на тези твърдения. Само че чувалът го няма...

зная за този случай и, доколкото четох, правен е анализ по лицевите кости, черепа, не били на Левски.

ЗА ОЩЕ ЕДИН ПРИЯТЕЛ. БЛАГОДАРЯ МУ СЪРДЕЧНО.

Много важен, интересен и ценен материал, Роси. Много!!! Поздравявам те!

П.П. Преди много години попаднах на оригинал на вестник "Атака", издаван в интервала между 1932 - 1934 г. Дори ходих да го заверявам нотариално, за да може собственикът му да е спокоен, ако случайно му изземат оригинала. Така разбрах откъде Волен е почерпил идеята за името на партията и на вестника си. Нищо ново под слънцето. Но нотариусът ми каза, че за да направи нотариална заверка на вестника трябвало да сложа подпис на ксерокопието му. Така то се превръщало в документ, който подлежи на нотариална заверка.
На линка най-горе всеки може да прочете за вестник "Атака".

То ясно, че в главата на Волен нещо интересно няма да се роди. Помня го като лъжежурналист.
На него силата му е в долната част на тялото. Няма да забравя никога как се беше снимал с полусвлечени панталони и без гащи. Но явно на простотии като Капка и Деница това много им харесва.

но май вече трудно ще си намери публика.

Левски е в сърцето и душата на всеки Българин.