довърших вчера, макар да беше доста обемна.От журналиста Иван Бакалов. Намерих я в книжарница на "Сиела" и за разлика от Людмилините Филипови глупости не съжалих, че я взех."Тодор Живков. Власт, свидетели, участници".
И за червения боклук Гриша Филипов, дядо на Людмила Филипова, има подробности.
Иван Бакалов се е постарал да ивтервюира, обобщи и представи пред читателите изповеди за Тодор Живков и неговото управление, въпроси около сдаването на властта, събрани от негови генерали, приближени хора, в това число и хора на изкуствата, които разказват всеки, от своята гледна точка за миналото и поведението на Живков, за неговото семейство. Зад кадифените ръкавици на Живков се крие един жесток и властолюбив човек. Някъде по-уважително разказват неговите хора, но другаде направо прямо и безкомпромисно, в това число и отдавнашни критики за него и желание да го махнат. Уви, без успех.
Живков е станал причина за смъртта на много хора, разчистване на сметки и въртеливи игри, за които не сме знаели какво се случва по върховете.
Не е искал да си ходи сам, но и Горбачов не го е подкрепил. Руснаците не са се месили в това дали да го свалят българите или не, но са казали, че не го и подкрепят.
Много тайни се разкриват в тази книга, блюдолизнически стихове за него също има, както и пиперливи вицове.
Ето например откъс от дълго стихотворение "Априлски сърца",1980 г. на подлогата Георги Джагаров, въздигача на моето противно Маргаритче Петкова:

Защото Вие сте обречен
и от живота сте избран,
мига, деня, самата вечност
да преустройвате по план..


Има и на други поети-подлоги: Александър Геров, Нино Николов.

Как са горени "Люти чушки" на Радой Ралин.
Как си е нагласявал децата и родата на важни постове.
Има неща, които Бакалов не споменава. Може би не знае. Например как Людмила Живкова отиде да следва "История на изкуствата" в Лондон. На простакесата не й беше съвестно, че отне мястото на много кадърен наш младеж, спечелил конкурса.


Как са текли реки от пари за благоустрояването на село Правец, преименувано в град. За смешния паметник приживе на Тодор Живков.
Посмъртно правешката селяня му прави друг, щото са били много доволни от него.

Правдиви разкази има, че народът впоследствие много жали по него, но България й тогава не е била хич добре икономически, но се е прикривало.

За крилатата фраза накрая : "Социализмът е едно недоносче", изречена от Тодор Живков. И " да се снишим, докато мине бурята" - Живков за Горбачов.

За пиянските изцепки на Владко - син, но са пропуснати много неща за Славков - зет, пиянде. Напримзер как е затварял бар в Боровец за една нощ и е гулял с мадами.
А това се знаеше и се мълвеше под сурдинка.

Много още интересни неща могат да се прочетат в тази книга.
Иван Бакалов е автор и на други ценни книги за спомени от соца и властолюбието на управляващите. Търсете ги. Има какво да научите.Особено по-младите.

Росица  КОПУКОВА

И хвала ти, че поднасяш този материал за нея. Разбира се, колкото и добре да е написана една такава книга, като фактология, тя трудно би могла да обхване всичко за личността на Живков и приближените му. Тато е един от най-дълго задържалите се диктатори на планетата. Толкова дълго, че и досега част от българите страдат от развития благодарение на него стокхолмски синдром /привързаност на жертвите към палача си/ и хленчат за Татовото време, което си беше чиста проба комунистическа ужасия. Трябва да се роди български Солженицин, за да я опише подобаващо. Относно Иван Славков съм свидетел на неговия курвалък. Той и Дон Базилио /така наричаха брата на Коста Цонев - Васил Цонев/, държаха тайна квартира на ул.Светослав Тертер №2, където мърсуваха с млади девойчета /разбира се курвета/. По онова време - 70-те години на миналия век, живеех на същата улица. Често ставах свидетел, как от този адрес изскачаха такива девойки с яко раздърпани дрехи, грабнали в ръце обувките си и побягваха с писъци по улицата, а след тях изскачаше недозагащил се г-н Славков с крясъци: "Върни се ма...". По същото време Дон Базилио ловуваше такива мацки с едно малко велосипедче - тип пони. Той движеше с каскетче. Застигаше с велосипедчето съответното маце и го заговаряше, навивайки го за съответната сумичка на съответните услуги. Нерядко ги водеше и в ресторант Ропотамо на предварителна сгледа за споразумяване. Ама кой да ти ги опише тези неща в книга...

Живков е бил по- голям мръсник, отколкото сме допускали. Не случайно бате Влайчо е лежал и бедствал в Белене като е рекъл, а не е трябвало, че комунизмът ще царува 45 години у нас.

как наш Тошо е взимал пари от жена си и се запилявал по живот, също не е разказано. Мара Малеева се е скъсвала да лекува болни и за нея никой лошо не говори.
Що е намерила у тоя човечец?
Ама не е красавица и така си обяснявам аз нещата, после той й е слагал роги на поразия.И на нея.

Това разказваше подробно клиент на баща ми, който е играл табла и карти с бай Тошо на поразия. Кога после отишъл да го помоли за услуга, бай Тошо го подминал, гаче не го познава.

мемоарна книга. В нея ти разказваш колко положителна като личност е била Мара Малеева и споменаваш за някои от малките тайнички за Тато, в частност свързани със C2H5OH, както и за играта на табла и карти.

За Влайчо - истински ясновидец. Комунистите мразеха такива и ги пращаха на лагери. Точно както и нацистите са постъпвали с ясновидците /примерът с Ерик Ян Ханунсен/. Ванга я пощадиха, защото услугваше на руските вождове, в частност на началника на Тато Брежнев.

Що се касае до похожденията на Живков, знайно е, че е бил със слаб ангел по тънката част. Говореше се много за Дража Вълчева. Имаше и един виц, завършващ така: "Може би е вожда, който я оножда...!"

Знаеш, Тато имаше тайно асансьорче и вход до кабинета. Сложел един чепик до вратата на това асансьорче, да не е в движение и работел над доста дами на кабинетното диванче.То да е само тя ,с мед да я помажеш.

Ценността й се повишава допълнително от обстоятелството, че даваш много сведения за рода си и снимков материал. И работиш с голямо количество факти, бидейки обективна.

Още веднъж.

Живков го познавам на живо, така че не ми е интересно да чета за него. Жълтините пък съвсем не ме интересуват.