ЕВРИКА:

БАРЕЛЕФЪТ „МАДАРСКИ КОННИК“ – ПАМЕТНИК НА ПОБЕДАТА НА Н. В. (ОГЛОН) АСПАРУХ НАД ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН IV (680 год.)?

Не стотици, а сигурно са хиляди хипотезите за смисъла на отправеното към нас послание, което преди около 1300 години са вградили вьв високата мадарска скала нашите български предци. И моята хипотеза сигурно няма да бъде последна. А тя (казано съвсем накратко) е:

„Барелефът „Мадарски конник“ е сътворен в памет на Н. В. (Оглон) Аспарух (приживе, или малко след героичната му смърт). И за овековечаване на създаването на Аспарухова България. Почти съм сигурен, че същият е посветен на победната битка на българите над предвожданата от император Константин IV ромейска войска, която битка се е състояла на и около остров Истрон през 680 год. Барелефът се явява български паметник, в който са вградени изключително важни и полезни исторически сведения и за нас българите, и за останалите европейски племена. Тези сведения са многобройни. Те са изследвани и тълкувани и от българската, и от световната науки, но до яснота и единомислие така и не се е стигнало. Аз ще се спра само на най-важните (според мен) от тези хилядолетни послания в следния синтезиран вид:

1. Конникът изобразява българския Предводител Н. В. (Оглон) Аспарух, който след победата си на остров Истрон е следван от вярното си господарско куче (несъмнено и от бойната си конница). Той е постигнал желаната си цел – превзел е Североизточната част на днешна България и е лагерувал войската си в района на град Варнан (ПлюскаградЪ, Плюсце/дн. град Девня, недалеч от Одесос), която превърнал в Първа столица на България.

2. Чрез безспорната си и знаменателна победа над ромеите Н. В. (Оглон) Аспарух е принудил император Константин IV спешно да „офейка“; да се придвижи с яхтата си (неочаквано и за деморализиращата му се войска) до римските терми в Месемврия уж за спешно лечение на болки в крака си, а всъщност – да създаде алиби за очертаващия се негов военен провал в битката му с Аспарух. Този хитър ход е бил необходим на императора, защото в Константинопол с нетърпение и с точене на зъби го очаквали враговете му, които не можели да преглътнат появата и трайното настаняване на българите северно от планината Хем.

3. На барелефа освен Конника Аспарух и коня му са изобразени: а) Ескулапов прът (а не копие!); б) Изпаднала от пръта Ескулапова змия-лечителка, която е впила своите зъби и впръскала лечебната си отрова в левия болен крак на Лъва – какво „случайно“ съвпадение с „ногоболието“ и „лечението“ на Императора!); в) Омърлушен, но видно от вирнатата му опашка, все още жив, Лъв (Император); г) Обърната чрез предния десен крак на Лъва купа (курна) с вода, а това символизира римските лечебни бани при Месемврия, за които пишат Никифор Патриарх, Теофан Изповедник и мн. др.

4. Тези изброени видими елементи от барелефа „Мадарски конник“ представляват един образен и метафоричен разказ за най-критичния и най-съдбоносен момент от прераждането на част от Велика Кубратова в Аспарухова (Дунавска, а защо не и Девненска) България.

5. Има предостатъчно непотърсени, неизследвани и непопуляризирани от науката ни неоспорими документални данни, че името Плюска (Плюсце) е било едно от десетките имена на историческия град Марцианопол-Девня. Много бъдещи български историци ще разработят успешни дисертационни трудове и ще извършат Девненска революция и основен „ремонт“ на българската история. В един близък ден Аспаруховград-Девня ще бъде признат за Първа българска столица. В него със средства на Девненската промишленост ще бъде издигнат Национален величествен пантеон на българските предводители-основатели на държавата ни. Ще бъде създаден многосериен български филм „По дирите на Н. В. (Оглон) Аспарух“. Мадарската стена ще бъде гладко издялана, укрепена и излъскана и на нея Девня ще издълбае наново Барелефа на Аспарух Маджар. А за неговото непопулярно и неизяснено от науката ни име Маджар ще се разберем много точно и много скоро.“

29. 05. 2023 год. Автор на хипотезата: инж. Др. Драгиев

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА И ОБЯСНИТЕЛНА ЧАСТ

I. Според Джагфар тарихи Аспарух е роден през 634 година (годината на коня). През 680 год. той е бил на 46 годишна възраст. Конникът от скалата отговаря на това обяснение.

Фиг. 1
Изображението на лъва подсказва, че същият е болен, а не убит (умрял).
Вижда се, че опашката му стърчи под наклон от 45 градуса.

II. Георгиев, Петър, МАДАРСКИЯТ КОННИК, Опит за възкресение:
file:///C:/Documents%20and%20Settings/New%20user/Desktop/mkonnik-pg.pdf

Фиг. 2
Тук авторът е онагледил идеята си, че лъвът е поставил лапата на предния си десен крак върху изправен кутел (купа). Много векове са изминали от създаването на паметника. Природните условия са нанесли и продължават да нанасят фатални и невъзвратими поражения върху паметника. По тази причина има много колебания и спорове по част от елементите на барелефа. Различни изследователи правят различен прочит на паметника и на някои от неговите елементи. Аз приемам, че кутелът (купата) е обърнат и от него изтича вода. Това води до предположение за римски терми, за топла вода, за лечебна дейност. Разбира се, че това е само част от многообразните предположения (твърдения, прочити и т. н.).

III. Илюстрация от: © Петър Георгиев, автор, 2011, МАДАРСКИЯТ КОННИК © 2011София, Първо издание, ISBN: 9789549670097, Печат София.

Фиг. 3
https://bg.vcf.vn.ua/zmiyata-e-simvol-na-kakvo-polozhitelni-i-otricatelni-stojnosti-na-izobrazhenieto/

Змията – символ на изцеление
https://bg.vcf.vn.ua/zmiyata-e-simvol-na-kakvo-polozhitelni-i-otricatelni-stojnosti-na-izobrazhenieto/

„Историците смятат, че хората за първи път са предположили да използват образа на змия като емблема за изцеление още през второто хилядолетие пр.н.е. Това се е случило в Древен Вавилон, което изследователите обясняват с култа към животните, който е съществувал в това състояние. Първоначално влечугото е изобразявано без атрибути, но постепенно те се появяват. Разбира се, няма как да не споменем най -известния символ. Купа със змия е емблема, която се появява в медицината около седми век пр.н.е. В същото време активно се използва изображението на дъщерята на Ескулап Хигея, която държи съд и влечуго. Както знаете, в древни времена много болести са били лекувани с помощта на змийска отрова, а купата е служила като контейнер за нея.“

Фиг. 4
………………………………………….

БРЕЗОВАТА ЧАША – ИСТИНСКА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ ОТ ПОНЕ 1500 ГОДИНИ!
(Сн. от интернет)

Фиг. 5
Съвременна великолепна типично прабългарска плюска (чаша) – изработена (по древнна традиция) от корена на дървото бреза. Размерите й са: дължина - 13 см., ширина - 7 см. и височина - 6 см.

Всички български конници носели на кръста си такива чаши от брезов корен, с които пиели вода, или надоено в тях прясно кобилешко мляко. Те извършвали ритуално езическо изливане на вода от тези чаши при полагане на воинска клетва, или пред решителните и смъртоносни битки с враговете на България.

29. 05. 2023 год. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев 

Статията с илюстрациите може да се види на страницата във ФБ (Драгия Драгиев).

Статията с илюстрациите може да се види на страницата ми във ФБ (Драгия Драгиев), или на

https://www.facebook/Devnenetz?sk=wall&notif_id=1678269477530398&notif_t=wall&ref=notif .