Скоро тръгвам за Девин и Струилица, приятели, но не съм забравила, че на 29 юли 1917 година, на 61 години умира в столицата ни панагюрката Райна Княгиня, една фина,но велика българка, не само ушила знамето на панагюрските въстаници по време на Априлското въстание, но и още две знамена след това по подобие на първото, изгорено от турците в Хасково след погрома на въстанието. Райна Попгеоргиева Футекова- Дипчева е родена на 18 януари, 6-ти по стар стил 1856 година и е само на 20 години, когато е обиколила на кон със знамето и сабя в ръка Панагюрище, обсипвана с цветя от своите сънародници. Следват побоища, изнасилване и глад в Пловдивския затвор от озверелите турци. Европейски дипломати се застъпват за нея и тя е освободена. Изпратена е да учи за акушерка в Москва три години и се дипломира там, като по нейни настоятелни молби благотворителна московска организация приема и обучава още 18 българчета - сирачета. Преди това е била учителка. ТЯ Е ПЪРВАТА ДИПЛОМИРАНА АКУШЕРКА В БЪЛГАРИЯ. ОЩЕ ПАЗЯТ ТЕФТЕРЧЕТО Й НА КОИ ДЕЦА Е ПОМОГНАЛА ПРИ РАЖДАНЕТО, КОИ СА МАЙКИТЕ И ПР. Много жестове са правели руснаците, пък аз не искам да ги забравям, да ви кажа. Доживява Освобождението, омъжва се за кмета на Панагюрище Васил Дипчев и ражда петима сина, а и осиновява едно момиченце. Той е бил доста неудобен заради крайното си русофилство, та има и проблеми в работата. А е знайно, че Стамболов хич не обичал русофилите, та и Иван Вазов прогонил даже. Пък после му разрешил да се върне от Одеса. Но през 1898 година Васил Дипчев го избират народен представител и заминават за София. И се установяват там. Пребит е в Черната джамия при странни обстоятелства и умира, но Княгинята не се предава. Гледа сама децата, работи, има дипломи жената, поддържа връзка с дъщерята на Христо Ботев, Иванка Ботева и дава на България четирима смели воини, за съжаление едното момченце се самоубива по погрешка на 15 години, играейки си с пистолет. След знаменитата дата 9 септември 1944 година злополучна е съдбата на тези герои Дипчеви, кой от кой с повече Ордени за храброст. Изпадат в пълна немилост. Райна Княгиня не доживява да види този позор. Знам, че едното знаме е шила по същия начин като панагюрското през 1901 година за музея в София, а има и още едно шито за музея в Панагюрище. Голямо сърце, стоическа българка, невероятна родолюбка. Мир и покой на смелата й душа. Малко пояснение: в 44 парцел тя и синовете й са погребани в Софийски централни гробища, има хубав паметник. Всеки понеделник от 12.00ч. нататък 4 музея в Панагюрище са безплатни, но и платени - не са скъпи. Събота и неделя работят само два. Що ли пак да не взема автобуса, та да разгледам това жертвоготовно за българската свобода градче? Родната й къща е кокетен музей, добре поддържан при това.



      
 

Чест ти прави, Роси, че в най-точния момент ни припомняш нейното славно, но и много трудно житие!

Да ти споделя нещо неприятно , свързано с Райна княгиня!
Един прост човек, като мен, е родственик, далечен наистина, на Райна княгиня! Тя е посещавала къщата на прадядо ми, в годините преди въстанието!

Благодаря за споделеното!

Тв предаване, в което посочват друга българка, която го е ушила, а Райна княфина всъщност го доушила!!!

Райна Княгиня има автобиографични записки как го е шила, цяло Панагюрище е знаело и е било довършено в първия ден на въстанието. Затова е поканена тя да го носи.
Кой как му текне, си пише измислици. Или си говори.
Но фактите са си факти.
Това нейно писмо съм го чела.

Райкя, както е по панагюрски, наистина е смело момиче. Но всеки герой с времето си. Сега са други героите и героините.

Други са времената, Краси.