Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2015 13:42 - МАГИЯТА НА ЗАВИСТТА / есе /
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1099 Коментари: 1 Гласове:
3



РОСИЦА КОПУКОВА – писател, журналист

 

МАГИЯТА НА  ЗАВИСТТА

/ есе /

 

Черна магия я обзема завистта, посестрима на злобата. И тя, в най-лекия случай покосява талантливия с мълчание.

Мълчат пред великолепната поезия, разказ, повест, роман или песен завистниците. Не насърчават автора, не му подават сърдечно ръка, не признават гласно надмощието на перото му. Просто мълчат. Съскат с очи и мълчат. Някои издават с поглед и политическите си пристрастия, та  чак делят автора на две.Най-малко на две.

И ако случайно се отрони някоя любезна дума или усмивка, тя е намагнетизирана с фалша на лицемерието.

По дължината на мълчанието се измерва височината на дарбата.

В по-тежкия случай нашенската завист се мери в оплюване на личността. По-често зад гърба; по-рядко,но по-злостно, пред него самия. И не заради умението да твори вълшебни слова, не. За нещо лично: от типа на „Ти ли ще ми кажеш?“, „Я се погледни,ма“ или „бе“, до критики за интелекта, ума, характера, начина на живот и прочие.

Разбирай: „Яд ме е,че ме засенчваш“.

Варианти на тави форма на завистта са: отказ за рецензия,мнение, писмена похвала или омаловажаване силата а дълбочината на творбата. Подправка и кражбичка от чужда творба. 0тказ за услуга и прочие.

Изобщо, ако може за вълшебникът на перото да не знае, да не се представя той, да не се шири името му в обществото и в медийното пространство. Преди 1989 година и без работа оставяха блестящия,но почтен творец, несъгласния, борбения, небезгръбначния.

Помните ли Блага Димитрова в романа й „Лавина“? Писа: „Повалила го, защото светеше“.

Само че, дяволска работа, талантът все изтича от ограниченото корито на злобата, прелива и намира свои си пътища да пои душите ни с красива човечност. По всяко време.

Третата форма е най-страшната: съд. Не,не е метафора, реалност е. Съд.

Така са съдили два пъти Елин Пелина. Един път Йордан Йовков е завел дело за плагиатство и го е прекратил сам, защото е усетил,че става за смях. /Ей, и големите в изкуството не са лишени от завистта/. Втори път дело е имало заради прототипите в повестта „Гераците“.  Добре,че писателят е сменил имена, названия, та са загубили припозна­лите се алчници за земя и нискоморални люде делото срещу него.

Именно тези два случая стават причина Елин Пелин, безспорният та­лант и житейски реалист, да ни завещае писмено максимата: „Ей, да знаете, Геният на завистта се ражда в България"".

Тъжно, но факт.

Магията на завистта е покосила в други големи творци из други народи, в различии сфери на изкуството. Но у нас като че ли избуява с невиждана сила. Мърси конкурси, четения, пленери, изложби.

А изкуството е създадено за радост, за облагородяване и за почит към Бога, нашият Създател. То е своего рода подадена ръка от Рая, защото Бог излива щедрите си извори в душите на своите земни посланици, упълномощил своите ангели, архангели и херувими да учат хората на добро, внушавайки им изкуство. Пък завистникът и дяволски хъс да има, с Бог не може да спори.

Една чешка поговорка казва: „Който копае гроб други му, сам пада в него.“ И чезне името на завистника – през насмешка до забрава, до пълен срив.

         Затова, приятели, пазете се от завистта и не насърчавайте с мълчание талантливия. Помогни на кадърния, казвам аз, бездарникът сам си помага. Помогни с признание, с кураж, с възхита пред дарбата му, дадена Свише. Защото именно кадърният е по-раним, по-чувствителен, по-безпомощен към безпардонните и наглеците.

Помните самоубийството на великолепната поетеса Пеш Дубарова, нали? И само тя ли стана жертва на обществото. Какво се случва,приятели?

Има и други като мен: "Знам си цената и не ме е еня от злобаря"". Мога да броя име след име, но не им е дошло още времето, както казва Симеон Сакс Кобурготски.

Винаги ще оценя дарованието у другия,защото много ми е дал Бог и няма нужда да завиждам на чуждия талант. Такива сме, обаче, малцина.  Някой ме бил нарекъл, казаха на наскоро, не ""върхушка, а вихрушка". Точен е до безумие. Де да можех да начета с вихрушката магията на завистта. Де да можех…

У дома баща ми казва в отговор на тези мои терзания: „А представи си да си на негово място, посредствен, но амбициозен.Тогава? Как ще се чувстваш? Съжали го човека.“

Колко адвокатско и в унисон е неговата професия.

Кой е прав: аз или моят баща, кажете вие, приятели.


                                                                         Есето е от книга на авторката Росица Копукова.




Гласувай:
3
0



1. natali60 - Поздрави за поста!
25.05.2015 10:04
И двамата сте прави, с баща ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2683944
Постинги: 2947
Коментари: 13896
Гласове: 6207
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031