Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2015 14:19 - Щрих от комунизма
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове:
0



               Щрих от комунизма

               Времето на" големите творци" бе в стихията през Татовото господство.Под благословията или през кревата на вожд Тодор Живков благуваха мнозина музиканти,писатели,художници,певци,актьори и други.По негово време и аз обикалях редакции в писателския съюз с талантливото си поетично.прозаично перо,получавах неприлични предложения и полека-лека ситуацията ми ставаше ясна.
            Където пък не ги получех,блясваше в ума ми искра-надежда,че нещо може да стане.Такъв бе случаят с известното списание "Отечество".Там имаше поетична страница.Голям формат,луксозно списание-мечта за наивни души.Още повече,че там пишех статии,както и другаде,за изкуство обаче вратите бяха винаги затворени.
          Още не беше известно нареждането на ЦК на БКП,че за да те признаят за писател или поет,а това би било равносилно на "наш човек",трябваше да ти подадат "Характеристика" га творческа личност-ставаш,не ставаш.Това били типови бланки,уж те анализират с общи приказки на ксерокс,а отгоре пише на ръка само твоето име и някоя и друга творба.Така невежа по партийните задкулисни дела /такава бланка попадна в ръцете ми чак след промените и още я пазя/,пристъпвам аз в кабинета на Андрей Андреев в списание "Отечество".
         Взима ги той стиховете-да дойда след десетина дни.Аз идвам.той ги е прочел.И започва да фъвли нещо като нищо.Чудя се.Другите бяха поне по-ясни:"Кадърна си,ама не си спала с мен".После помагали за такава подходяща "творческа характеристика" и си вътре в системата.Почивна станция,парички,а при добър и продължителен секс-може и служба.
          А този ме мотае.Да донеса нови и след десетина дни пак да дойда.Как да откажеш,като не го раздава проститутската.Изпълнявам.Какво да правя.И пак слушам половинчати глупости.
          Кипвам аз,то там,по тия места много ми беше дошло до гуша и хуквам да се оплаквам на заместник-главния редактор Георги Марковски.
         Посреща ме любезно той,изслушва ме,кафе ме черпи.А-ха,викам си,дано стане.
         Е,и малко бедро допря човекът,аз се правех,че не забелязвам и право към целта,жалвам се по същество.
        Но не стана нищо.
         стана превратът през 1989г.
         През 1995-а работех реклама и попадам по силата на съдбата в една много приятна детска модна къща - "Тео и Ема",вече затворена,за жалост,където шеф и собственик на фирмата била бивша редакторка насъщото списание "Отечество".
       Позна ме по фамилия веднага,но нали фамилията ми е единствена в България по официално социологическо проучване на особените фамилии.
       ОТ ДУМА НА ДУМА-РАЗКАЗАХМЕ СИ МНОГО СПОМЕНИ.СТИГНАХМЕ ДО СЛЛУЧАЯ "Андреев".
        Оттам се и сетила жената,защото,признава си греха,аз не се сетих веднага за нея.
        Каква била истината?Андрей Андреев ѝ се жалвал много пъти като на доверено лице как имал нареждане "да пресича пътя" на млади непознати дарования като мен,а аз съм била много талантлива,но именно Георги Марковски дал това нареждане по свиша партийна повеля.
      Прозвуча ми като човешко падение на безгръбначен мъж.То за лицемерието на Марковски-ясно,ами той,като толкова дълбоко го е гризяла съвестта после,защо е трябвало да я мъчи толкова?
      - Човекът имаше три деца и не можеше да бъде друго,освен добър поет и то много добър поет,нали?-отвърна ми бившата редакторка и ме погледна по начин,с който искаше да спечели моето разбиране и съчувствие.
     Какво да правя?Подарих й книга с мои стихове от посттоталитарната 1995 година.
     Животът тече-вече девет престижни международни награди стоплят душата ми,но споменът е направо незабравим.

        2007г.
                   Из книгата ми "Цветовете на живота"

       Ето част от неговото   смело стихотворение на "бунтаря" Андрей Андреев,което носи заглавие "Оптимистично":
       Светът?И той е суха ланска слама,
       пални му клечката кибрит и ето:
       гори,гори отвсякъде,а няма
      глави безумни-да гасят морето".

      Направо да му повярваш.





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6608890
Постинги: 5041
Коментари: 23945
Гласове: 9776
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031