ЗАЕДНО ДА СПАВАТ, НИЩО ДА НЕ ПРАВАТ…

...са само два стиха от живописна народна песничка от шопския етнически регион. Запя ми я една близо деветдесет годишна старица от нашия род, че като извъртя едно око, подмлади се с  години. Кой казва, че сексът бил „табу“ преди две-три поколения? Ами я прочетете цялата песничка, пята по вечерни седенки, събрала вечерни желания и предчувствия за любов:

Момък и девок’я

лудо се задяват,

на облог се фащат

заедно да спават,

заедно да спават,

нищо да не прават.

Момъко залага

конче за петстотин,

момата залага

илядо жълтици,

илядо жълтици

се на огърлица.

Облого започва

по вечерно време,

момъко си лега

и кротко си дреме,

момъко си лега и

кротко си дреме,

мома я не свърта –

убавец голем е.

Тихо му продумва,

а он-уж не чуе:

- Немой се опъва.

Он па се преструе.

- Я съм прежалила

цела огърлица,

цела огърлица

илядо жълтици,

ти нечеш да прежалиш,

 конче за петстотин.

Така я помни старата жена. Може тук-таме да е позабравила нещо, ама същината не с забравила. Какво повече да добавя към тези чу­додейни песенни куплети, освен признанията на жената: „Па имаше и това-онова по кладенците, кога се притъмни убаво, па имаше и по- прескачнуване на некой прозорец, кога дома сички заспат.“

- Какво е ма, бабо, ей това, дето го викаш „това-онова“?

- Де, не ме вкарвай у грех де, оно па толко ли не мож да се досе­тиш?

И тя ме гледа хем разбиращо, хем насмешливо, хем дяволито, па се чуди как може да не схващам точния смисъл. Е, как да го схвана, като „това-онова“ е широко понятие. Много дискретна е тази певица, но от всичките й приказки разбирам, че по нощните часове са се правели далеч по-вълнуващи работи от дневните хора и празнични обреди за младите. Но чарът на физическото предизвикателство е бил в тайнството, а не в публичността. Самата песен отхвърля фалша. Не ни дава яснота за мястото на облога, просто оставя загадката. Изкуството е в загадката, а мнозина днес не прозират това.

И само тук ли? Който не е бил в Санданския край и не е чул „Фидо, църно око“, може само да съжалява. Песента е дълга и неповторима. Мома Фида помага на либето си да прескочи залостените порти и да се усамоти с нея. Накитите й звънливо дрънчат (песента отново не казва при какви обстоятелства), а Фида лъже майка си, че не са нейни­те накити. То се знае, Фидината майка вяра не хваща, но и с нищо не упреква дъщеря си, освен с топлите думи „Майка се не лаже“, защото „и тя е била като тебе“.

Ех, как я пеят санданчанки тая песен. Една от тях ми сподели:

- Като я пея, забравям, че съм омажена. А мажо го яд, яд, защо се досеща за кого я пеем.

- За кого, би ли казала? Защо не се омъжи за Него?

- Не ме питай. Само това ке повторим, забравям, ке съм семейна.

Толкова. Повече не можеш да изкопчиш. Душата се затваря. Тялото навярно също. И неосъщественият копнеж се утешава в песента и се разлива в мелодията. А какво по-тъжно за една жена от такова открех­нато откровение?

Сродни по смисъл песни съм слушала и из други краища на Бъл­гария, ноте отзвучаха, незаписани на моя магнетофон. Обаче ги има. Като вълшебство, като Опиянение от чувства и от безумия, очевидно доказателство, че и за българина от миналото „нищо човешко не му е чуждо“.

                                                                         Художник: Петя Иванова-ИВ