Посвещавам на жените - българки,които мислят,че ще намерят щастие с арабин


              - Ще ви съдя за тази снимка.Краката й са голи на жена ми.Тя е вече арабска жена,ясно ли ви е?- крещеше на английски арабският професор Абдул Адалама,а жена му милена превеждаше на издателката.
           На нея пък й стана смешно:
            - Дадено,професор Адалама,съдете ме.но аз не се намирам в арабска държава.
           Каза го всъщност на жена му,професорът не знаеше български,но тя го преведе.Издателката не изчака,затвори джи-ес-ема.
           Касаеше се за снимката на една книга с лирика на Милена Адалама/вече/,сложена на четвърта корица по избор на майка й.Книгата се издаде в България.Абдул не я бе видял.
          На седемнадесет години Милена бе прекрасна,снимана на кон,в Боровец.По къси панталонки и красива бяла блуза с къси ръкави.Отпред се виждаше конярят водач,а отзад-красивите поляни с борове на Рила.
        Точно това бе вбесило арабина.Учил и работил по света,най-дълго в Съединените щати,но си останал по дух и манталитет египтянин.
        Милена се омъжи набързо за него след дълбоко разочарование в любовта.Всъщност в първата си любов,почти юношеска.Нежелана по необясними причини в семейството на любимия,нежна и романтична по дух,тя го преживя тежко и изпадна в депресия.Все пак тази любов бе траяла дълго.
       Прекъсна следването.Родителите,сестра й и зет й се видяха в чудо.Спаси я запознанството по интрнет с Абдул и бракът й с него.Седемнадесет години бе по-млада от професора.
       Там я приеха добре,но я задължиха да носи само дълги дрехи и шалвари.Слава Богу,не бе забулена.
        Родителите отстъпиха.Тя замина щастлива за Александрия и живя там добре пет години кат перфектна домакиня в дванайсетстайния му апартамент,закупен от баща му-дипломат по професия.
       За всяко от шестте си деца арабският дипломат бе осигурил жилище.С Абдул живя във Франция,в Щатите,но ги отпратиха заради 11 септември и сриването на небостъргачите.
       Дойдоха в Египет,в Александрия,после в София,пак в Александрия,пак в София„
        Но Милена бе талантлива поетеса и художничка по природа.Тук именно майка й-виден столичен лекар-реши да й издаде книги и да я издигне в очите на арабските роднини-все учени.
       По обява се свърза с издателката Ирма и двете се разбраха отлично„
       За кратки време бяха издадени първа и втора книга в приличен тираж и Ирма помогна на лекарката дъщеря й да бъде приета в голям писателски съюз.
      При третата книга с лирика стана фалът със снимката,избрана от майка й и одобрена от Ирма и цялата печатница„
      Докрор Митева сподели,че професорът огърмил дома им с викове,чупене на чинии,нещо,което никога до сега не е правил.Милена плакала дълго,уплашена да не я напусне.
     Баща й се видя принуден да се обади на Ирма и да а помоли да излъже,че за издадени само пет сигнални бройки и че красивата книга с илюстрация на корицата от самата Милена не е видяла бял свят.
     Останали сами в дома на Митеви,Абдул и жена му откриха изневиделица част от останалите скрити бройки.Абдул не бе на себе си.Той бе съгласен н продължение та тази книга,но само в седемдесет посочени от него бройки със снимка на Милена пред египетска пирамида в шалвари,гуменки и проста светлокафява блузка.А бе открил много бройки по къси панталонки и бе в транс.
     Лекарката й мъжът й ги нямаше.Абдул настоя Ирма да даде обяснение.Вярна на обещанието,Ирма твърдеше,че е издала пет бройки.Абдул не вярваше.
     След като тя му затвори,той изпадна в несвяст и изпокъса всички лирични творби заради красивата ездачка намладини-жена си.Изуми цялото семейство.Лекарката не му говореше,всички се държаха хладно,но Абдул се считаше за прав.
      Доктор митева се извини много,много на издателката и двете поеха издаването на седемдесет бройки с шалварите.Дали араб Милена щеше да остане в писателския съюз бе тема под въпрос.Явно счупените отношения бяха факт и как щяха да продължат още никой не знаеше.
    Едно бе повече от ясно обаче-за професор Адалама Милена не бе вече българска жена и трябваше да се подчинява на арабските закони,а те си имах негласно мото:"Жената в ниското".
    Ама било двадесет и първи век,ама било цивилизация,тук става въпрос за една госпожа Адалама и бъдещето й се решаваше от мъжа й.Въпрос наизбор беше дали ще остане и европейка.
    17 септември 2007 година
           София

      Из книгата ми със стихове и разкази "Не спирай да живееш,човече"

      ===============

      При друг случай в моята журналистическа практика,на една българка арабин от Сирия бе купил четиристаен апартамент на българската си любима в София,но после я  изгони от Сирия,отне й децата и я заплаши с убийство,ако прекрачи границите на Сирия,защото беше много богат.
      Останалото е без коментар.