Повече от  ясно е,че Надежда Захариева не е апологет за мен нито в българската литература,нито в българската култура.Преди две години тя дава интервю със Стефка Берова в предаване на Люба Кулезич и,мотивирайке се как не се е омъжила по светка за Дамян Дамянов /нещо,в което аз дълбоко се съмнявам/,разказва как била приета като добра поетеса в червеничкото списание "Септември" при още по-червеничкия му главен редактор тогава Павел Матев.
       Много ми е странно как точно е успяла да влезе в кабинета му,когато той като председател на СБП после не приемаше никого без препоръка,ама изобщо.Дали не й било написано препоръчително писмо за специално явяващи се другарки,както беше и както аз разказвам в моята книга "Зад стената.Възкръснала".
       Павчо Матев е от село Марчаево,където и бе отппратен след 1989 година,изгонен от жилището на други на ул."Евлоги Георгиев" в столицата,където по партийни пътеки обитаваше чуждо жилище,подобно на Бого /не/мил Райнов.
      Същата Захариева в рубриката "Поетична антология" на в."Минаха години" пуснала плагиатствани мои стихове на посредствената поетеса от Дряново Теодора Ганчева.Че като не искат с приятелката си по чашка Наталия Русева да се извинят,че като заведох аз едно дело,Наталия спаси Надежда чрез връзки на роднините си във Върховния съд,но Теодора почина,сломена от факта,че няма как да отрече плагиатството,за което се размириса цяло Дряново.Пък и няма къде да излезе от Дома за стари хора,защото тя и сина й са ипотекирали жилища и са имотнети по съдебен път,проверено и доказано в Агенция по вписванията.
       Хайде надето Захариева да дава по-скромни интервюта за собствените си изяви,защото някои я познават по-детайлно.