Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2015 12:05 - На път за Швейцария
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          В метрото,следняколко години,през които не бяхме се виждали,срещнах моята стара познайница Ива.Беше много хубава жена,зодия "Риби",на която много в живота не провървя.
      Помня я добре от Двореца на децата,където работеше в администкрацията,след като бе съкратена от гримьорка на театъра.Ива имаше златни ръце,но нямаше връзки във възрастта около 40-те.Вече нямаше и къде да отиде.Преди,в Двореца,заплатата беше малка,но твърда.
        В брака не й провървя,знаех за един от последните й потайници,които се явиха в живота й прикрито и двулично,с когото тя се раздели.
         Но остана мечтата й да има дете.
         После аз напуснах временната работа към Двореца на децата и я срещнах доста след това,когато вече имаше дете от един разведен господин,който така се уплашил от творението си,че избягал при децата от първия си брак във Франция.
         Само едно име,изтръгнато за малкото синче,изтръгнато със зор идълги убеждения.И,уплашен,че трябва да плаща издръжка,таткото побягнал.
        Пак минава време,виждаме се с Ива,тя вече съкратена след майчинството и беше на обезщетение.Със сълзи наочиме помоли да й дам някои насоки,свои познати.Дадох й.С надеждата пак да намери работа като гримьорка.
        Докато се открихме в метрото.И Ива,окуражена и уплашена едновременно,ми каза,че напуска България.
       - Роси,остана ли,умирам права.На 24 май взимам последните пари от държавата и на 25-и летя за Швейцария,към Цюрих.Две мои приятелки от градче,близо до Цюрих,ме канят там за три месеца,поемат разноските на мен и на сина ми и искат да ме женят за разведен швейцарец,който ме харесал на снимка.И заради детето,ще се хвърлям.Смело в малкото градче на Швейцария,Роси,дето го не знам и къде е.
      - И ти се реши.Браво.
      - А какво да правя.Живеем две семейства с брат ми в един двустаен апартамент.Родителите пращат по нещо от село,милите.Работа не намерих,баща на детето-също.И отивам.Пожелай ми късмет.
      Дойде моята станция.Сбогувахме се.Следмен сеобърнаха много погледи,които преди това не забелязах.Нямаше време за сълзи,а може би никога повече нямаше да я видя.

              Из книгата ми с разкази "Потопи се в живота и отмини",издадена 2001г.,София



Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2674763
Постинги: 2943
Коментари: 13874
Гласове: 6188
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031