Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2015 17:46 - Една много плажна история
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 583 Коментари: 0 Гласове:
2



            На Марин

      Той,Стефан,боготвореше нея - Жанет.Жанет е красива българка,блондинка.Само че от името й до малкото пръстче на левия и после на десния крак и до парфюма на накъдрената й на ситно вълшебна руса грива- всичко бе френско.Жанет владееше френски с думи,с тяло,с походка,с финс,с усмивка.Очите й бяха синьо-зелени,фигурата-изящна и умело разголена.
     В лятото на тяхното запознанство софийските им разходки бяха низ от целувкидо премала,елитни заведения и скъпи магазини.Стефан имаше пари и външност,а Жанет,о,Жанет имаше всичко„Някак неусетно тя получаваше почтивсеки ден парфюм,рокля,обувки с чанта,колие...Послеги носеше пред него в неповторими съчетания,които той забелязваше по настояване на Жанет,защото много повече говълнуваше какво има под тях.А  там имаше какво  да се види.
       Жанет му подари няколко нощи,преди даму съобщи,че ще летува
 на Слънчев бряг.За броени часове той запази стая в хотел.А след това  понесе и първия удар-тя щеше да пътува с брат си и...негов приятел.Не знаят къде ще отседнат,сега е препълнено.Август е."Ще ме откриеш на плажа,близо до централния вход.Потърси ме първия ден"-бе казала тя и отлетяла преди него.
     Стефантръгна с още двама приятели.Идеята беше да ги запознае на плажа с Жанет и после да влезев хотела,защото тя бе там,вСлънчев бряг,тя го чакаше и той й каза,че ще прекарат чудесно.
    В късния следобед нямаше къде да постелеш хавлия на плажа в Слънчев бряг.Багажите оставиха на гардероб,взеха по една  ученическа снимка на Женет-миловидно младо лице с руса конска опашка и ,да,тя щялада есбански сцвятна камила.Безуспешно.
    Стефан не бе на себе си и приятелитеинстинктивно усетиха,че небивада го оставят сам.Приеха да обикалят плажа открай докрай навън и навътре  в морето.Беше просто нахалосвсичко това,смисъл на което се състоеше единствено вуспокояването на Стефан.Нищо.На третия ден черен флаг забрани на летовниците. да се къпят."Сега е последният шанс"-казахаму ипребродихаплажа до кьоше.
       Жанет я нямаше.
       Къмседем блокираха спирката на рейса от Несебър,централния магазин,от осем обхождаха дискотеки и ресторанти до полунощ.
      На четвъртия ден сутринта се събраха намъжки съвет и се опитаха да му пояснят,че тя не е сама /вече/,че не е удържала обещанието,че би могълда позвъни на майка йв София и че от утре-илитой с тях,или те без него.
     Послуша ги само за обаждането.Майка й отговорила,че не знае къде е Жанет,брат й и приятелите и той три пъти й съобщаваше името и хотела.
      После продължи сам по същата програма-плажа,спирката,магазина,нощните заведения.
       На 14-ия ден получи бележка от нея на рецепцията:"Мили,не се намерихме.Ще дойда тазивечерв седем.Жанет".Бележката бе оставена сутринта,когато я търсеше на плажа.Намери я на обяд и посвети следобеда на цялостен тоалет.От главадо пети.Покани приятелите на среща с нея.Плати за още десет дни.Оповести:"Боже,тя дойде.От тази вечер започва животът.Ще направя за нея невъзможното".
     Жанет бе точна.Яви се в спортен костюм и пътна чанта.
      - Аз разбрах отмайками хотела иидвах няколко пъти от Несебър до тук.Защо те нямаше,Стефан?И сега какво?Колата ме чака.След тридесет минути тръгваме.Вече си отивам с убеждението,че вината е твоя.
     Та почука с пръстче върху часовника си.
     Мълчание.Огромно,потресаващо мълчание на изумлението.Жанет долови,че нещо е сбъркала иизгледа триматамъже някак гузно:
     - Но какво има?
     - О,нищо - окопити се единият от тях.
      Стефан бе сразен.Той дори леко се присви в белия си летен костюм и тих спазъм мина покрай челото му.
     - Аз заминавам тази вечер,-каза тихо на приятелите,след като тя се качи в чакащата я кола.
     - Стефане,-възпротивиха се двамата в един глас.-Тя не е почтена жена.Има и други...жени...
     - Има.Но аз я обичам.Ползвайте стаята ми.За двама е.
     - Влезе ли поне вморето?
     - Да.Веднъж.
     - За нея?
     - Да.
     Двамата осъзнаха,че Жанет е много красива,след като си замина и Стефан.Изпратиха го до влака.Тя сякаш нямаше почти нищо общо с момичешките снимки,които Стефан забрави да си поиска обратно.В хотела ясъзерцаваха дълго.Богинята от тази вечер и снимките бяха различни.Само в погледа,само там нещо дебнешезад синьо-зелените очи,притаено,хитро.Жената Жанет съзнаваше какво беше и на какво е способна.
     Епилогът научиха в София.Стефан продължил да я търси.Знаел,че е самав двуетажната къща,защото родителите йзаминали на море след нея.Отказвала му под предлог,че й гостува братовчед от провинцията.Идвал презденя и разбрал,ченяма никой.Полека-лека се събуждал,за да схване,че неземната красавица лъже много земно.Но още не го допроумявал напълно.Докато я уловис новия любовник "братовчеда".
    Две години не можа дая прежали.после се появи Силвия.Приятелите бяха на сватбата им.Двамата оцеляха.Докоснати до истинската любов.

     С малки съкращения от книгата ми "Палто от визон идруги спомени за бъдещето",2000г.,софия





Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 3032455
Постинги: 3354
Коментари: 15984
Гласове: 6789
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930