По хълмите на Търновград
с поука времето докрай  минава,
не искам нито злато, ни палат,
които после тука да оставя.

На  Янтра искам песента,
легендите на калдъръма,
на Царевец митичността
 и на една китара струна,

която  свири във нощта,
под едрите звезди на хълма,
всевечна  прави младостта,
но и премъдра - като Търново.

Историята спряла е до нас
и на съвременен език говори.
Тя ще те прикове в захлас
и дебрите си ще отвори.

Не можеш тук като турист
просто да минеш и заминеш,
тук става се по-висш,по-чист,
усещаш името - Родина.

    2004г.,Търново
Из книгата ми с лирика "По пътищата на България",2004г,София