Ивайловград,градът на нашто бягство
от турска сеч в Димотика,от мор,
та кой говори за присъствие  на турци
и разпилява турския позор.?

Ивайловград,съдба и да не искаш,
наново почваш да градиш живот,
не може да отмие все сълзите
Арда река на бежанския род.

Ивайловград,възраждане за обич,
за труд и за учение,за мир,
Ивайловград.И досега те помня,
със топлота,с маслиновата шир,

със гроздето и от балсам по-ценно,
със мед,смокини,орехи,чимшир.
С рибарския ти делник и със волност,
раздумка с вятъра,полегнал на баир.

Ивайловград.Така красив си днеска.
Не мога да позная твоя лик.
Но от Егея моят род донесе
култура и най-български светлик.

     27 октомври 2015г.,София
Автор:Росица Копукова