Аз неведнъж те обикалях по баирите,
от къща в къща те запаметих
и къс по къс събирах твойто минало
и чаша от историята пих...

И все не знам за тебе всичко,мила
изписана Копривщице,една,
все ми се струва,че си затаила
недоразказано геройство и скръбта,

недоизстрадан спомен,недокоснат
от мойто полезрение и пак
чета,чета за твоето създаване,
богатства,гордост или робски мрак.

Но някак си оставам по-пречистена
след всяко идване от София до тук,
необяснимо те обичам аз Копривщице
и пее в мен планинският ти звук,

кънти в душата ми всевечен камък
и вятърът в очите ми свисти.
Да беше катедрала или замък,
едва ли щеше да си по-красива ти.

Като покривка,шита в планината,
така пленяваща и истинска стоиш.
Копривщице,и паметна,и свята,
от бъдещето да не се боиш.

Прадядо има аз от теб,комита,
не се предал в живота нито миг.
И питам се,това ли е причина
да не забравям твоя чуден лик?

5 февруари 2004г.,Копривщица

От книгата ми с лирика "По пътищата на България,издадена 2004г. в София

....прадядо имам...