Когато тук дойдох за първи път
и в твоя облик потопих се пълно,
запитах се:"Какъв е този кът?",
така различен и премного български.

И в калдъръмената тишина,
под погледа на старобългарските къщи
ме срещна толкова човешка доброта,
не можех да остана просто същата.

И сякаш друго време прекосих
минавайки през всички занаяти,
сърдечност до насита аз попих,
кафето ми се стори много сладко.

Не  мога да забравя Златоград,
в сърцето си го нося и го пиша,
уж бях в България,но в онзи свят,
в който със обич и приятелство се диша.

   2 март 2014г.,София
Из друга моя книга с лирика - стихове за България

Стихът ти е чудесен и много топъл. Поздрав!

Благодаря от сърце.