Във този къс божествена земя,
където ангелите слизат по вечерня,
аз имам вила и от дядо тя
 натрупва спомени от днес за вчера.

Край мене са палати на крадци,
безумие,ви казвам,притаено
във пазвите на божите светци,
които тука навестяват често

като внушение,като стрела
местата Витошки. А планината,
задъха се от крадена пара,
от замъци безвкусни в необята,

покри се в ниското с циментов край,
опуши се с коли,бетоновози,
но виждам аз,че точно в този рай
възмездието идва с коловози.

Един не е на здраве богаташ,
кой луд,кой крие жълта книжка,
кой просто много силно го е страх
да го не гръмнат,бяга като мишка

зад камери,дувари и стени,
зад плъзгащи врати,добра охрана.
Отгоре му се смеят.Надали
за този начин на живот е дадена

тази прекрасна,полегата планина,
като гоблен,ушит на синевата.
И ангелите идват,знам това,
там се събират сякаш двата свята.

 7 декември 2015г.София
Авторска творба.

Поздрав!...

И на теб,Марине.

Много е истинско!

Така е, истинско и наблюдавано в реалността.