Когато срещаш камъни по пътя,
минавай ги отгоре като вятър,
не могат да са част от твойто бъдеще,
нито декор от личния театър.

И както вятърът не ги отблъсква,
а преминава ги и ги забравя,
така и ти, приятелю, не съскай,
защото камъните са си камъни.

Във вековете те не се издигат,
във вековете те не се променят
и нищо не умеят да постигат,
освен по  пътя на кадърните да стенат.

И ако камък се счете обиден,
защото просто не е забелязан,
не му и отговаряй и не сривай
нивото си до степен на боязън.

Пътувай.Твоя цел ще е небето,
оттам талантът иде,там отива.
И не случайно тук, във битието
самотен, всеки камък си изстива.

    11 октомври 2015г., София
Автор: Росица Копукова - до един приятел - творец.