Пътуваш всеки ден към моята врата,
не, ден е много, всеки миг пътуваш,
но, изковал сам своята вина,
дотук да стигнеш колколи ти струва?

И все така - до страшния звънец,
до прага - тази граница висока,
без да си грешник, без да си подлец,
объркан, себеси неможеш да надскочиш.

И все така...да ти подам ръка,
аз бих могла, но няма го куража
да влезеш през мечтаната врата,
коато, зная, няма да забравиш.

   19 септември 2000г., София

Из книгата ми с лирика "Посоките на любовта", 2000г., София