Води ме земя по твойте загадъчни пътища,
за историческа изповед аз съм готова,
най-много обичам да бъда в красивите кътчета,
където ухае на българско, на добрословие.

Не искам да бъда мигрантка във чужда държава.
Не исках преди, ни сега, нито в бъдеще време.
Желая страната ни все повечеда преуспява
и да се върне отвън по-знаещото ни поколение.

Не може без дух, без идеал и без вяра,
не може да бягаш, защото тук ти е чуждо,
съдбата обръща посока, обръща житейската мяра,
показва накрая - от родното ще имаш нужда.

Води ме ,земя, при хора, които не зная,
но имат душа и сърце да обичат България,
аз няма да сбъркам посоката си до края,
но ти ме води. Ти си моето полушарие.

Аз имам да уча все още неказани истини.
Аз имам да слагам зърна във народната памет.
През трудности минах и сигурно още ще мина,
но ти си ми стряха, ти си ми обич и завет.

 2016г., София- Симеоново

Росица Копукова

Включенов книгата под печат "От чашата на любовта".