Къде си, мое хубаво момче? Бъди до мен във този миг вълшебен. Под свежестта на горското небе, където си обичан и потребен. Ти усмихни се,мъдър клон си откъсни. Планински плод. И потърси утеха. И всичко минало в тревата отърси, и нахлузи си нова златна дреха. Къде си? Само в мойте сетива. Но там, където стъпвам аз, зове те късчето земя и чака нас. Автор: Росица Копукова, из книгата ми "Посоките на любовта". Бъдете здрави, усмихнати и много щастливи. Идва Осми март.