Подаваш ми ръка. Не казваш нищо.
И, спряло, времето край нас мълчи.
Но аз дошла съм от Вселени висши
и там обида просто не важи.

И затова самата аз не зная
дали да ти простя, дали пък не,
защото паметта ми тъй, докрая,
не може да забрави. И поне

опитвам се със нещо да притуля
на думите неправилния звук,
обаче днес Плутон във Скорпиона
обажда се отново и напук.

Невероятната ми супер  памет
не всеки е попреценил добре.
И няма да се скриеш пак на завет.
И прошката ми няма да ме спре.

Такава съм. Дали с теб ще остана,
отдавна вече си е под въпрос.
Защото, със когото се захвана,
накрая по живота тича бос.

Автор: Росица Копукова
13 март 2016г., София
Със съдействие на адвокатска кантора срещу плагиати.