Я сега да се освежим с още едно слънчево стихотворение:

 
Тези малки слънца, изразени във думи,
греят белите духове - те за мен, аз за тях,
красотата на изгрева свети в стиха ми,
аз съм свеж оптимист и от мрака без страх

крача в своя пътека, срещам остри завои,
но намирам посоката от светлина.
Водих битки цивилни и вървях под порои,
но излизах на Слънце с дар от Божа ръка.

Който си е сърцат, несъмнено успява,
всеки в своята сфера, всеки в своя си бранш,
но е важно за хората нещо да дава
и тогава светът става много богат.

2016г., София

Автор: Росица Копукова

От новата сихосбирка кято е под печат.