Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2016 15:05 - Литературна критика
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
-9



 "Тези качества, цветно моделирани и изживени, ни поднася в творчеството си Росица Копукова. Автор на близо 50 книги в мерена реч, проза, есеистика, хумор, оценени от критиката по достойнство: „Трикратно получавала Оскар за поезия от гр. Лече, Италия. Наградена с почетна грамота и статуетка от Южна Каролина, САЩ и избрана за жена на 2004 г. за поезия в полза на човечеството. Трудно е да изредим и българските й награди...” Разбира се, найважна сред тях е оценката на читателите. Но колкото и да е строга тя, в цялата си разноликост, със сигурност намира удовлеворение от посланията на Росица. Стиховете й са жарава, гребната с нежна длан от пулса на битието. В тях равнозначно са втъкани социалното набюдение, „снимки” от близки и далечни географски кътчета, ласката към близки хора, интемният ракурс. Но що за човек е авторката?

 

Ставам вече на години,

на авторитетна възраст,

но небето все е синьо

и красив е моят възглас.

 

И не искам да старея,

и не мога да злобея,

и видът ми е младежки,

и духът ми е лудешки.

 

Мъдростта ми гравитира,

младостта ми не умира...

 

„Рожден ден”

 

 

Светът в творчеството на Копукова е безкраен океан, плискащ могъщото си дихание между Космоса и реалността. Върху безкрайната му панорама си дават среща, вплетени в антагонистично единство, темите за тленното и вечността. За доброто и злото. За човешката хармония, благородството и трудното му оцеляване в сивия ден. С длетото на словото е издълбан силуетът на личността – подвластна на величие и съмнение, на материални щения и мимолетни увлечения. Но и на желани жертви в името на любовта. Росица е олтар от много сърца, всяко отдадено на своя значима идея. Затова написаното от нея напомня за плочки от домино, подредени в енигматичната закономерност за смисъла на човешкия живот. Който често, улисани в дребнотемие, посвещаваме на борбата за физическо оцеляване. И не забелязваме как неусетно изтича между пръстите му, водени към неизбежния финал на смъртта. Авторката избира друга орис – нафилософски анализ за случващото се с нея. Дълбоко вкоренен в реинкарнацията на емоционален взрив или натрепетно очакване. Лириката й разкрива мисловната същност на съвременния човек. На алиенираната жена, освободена от условности, предрасъдъци и вехти закони. Тя не може да бъде окована в репликите на предварително заучена роля, с която ще мине през стародавно русло. Но се стреми и към доминантност над партньора в любовните си творби. Но зад престорената плахост (впрочем – твърде рядка) чака своя звезден миг весталка. Превърнала слабостта в стихия и нежността си – във властно покорство пред ложето на интимна обреченост. Моралните догми пък са лечебното биле на нещо вече случило се. Търсещо обяснение в своята неочаквана развръзка, но готово да се повтори. Ако зовът за взаимност е омайващо ароматен. А човекът, бързащ към кармичната си предопределеност – силен и пламтящ. "

Н. Николов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6603003
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031