Постинг
04.04.2016 17:02 -
Гордея се с това си патриотично стихотворение
Предвид размятането на бзсмислената, меко казано, статия на проф. Милена Кирова, ме накара да разровя многото си книги и да намеря това, което тя се опита безуспешно да оскверни във в. "Народна култура". На което имаше сериозен отпор и вестникът не се извини. Не я намирам за добър литературен критик, нито даровита писателка.
""""""""""
Ето и самото стихотворение "Само сто и тридесет години"
От Освобождението на България от Османско иго
Само сто и тридесет години
след петвековно иго ни делят,
готови ли сме за това си минало
и помним ли на Ботева стихът,
и помним ли на Левски стъпалата-
подземни и надземни до смъртта,
и помним ли зловещата разплата,
описана в заветни писмена?
И героизмът на Русия братска,
славяни до славяни в кървав бой,
та още свободата ни е кратка
в сравнение с годините безброй
на зверски осквернената България,
на Македония - страдалница след нас.
И помним ли онази пледоария-
Виктор Юго надигнал беше глас
за нашето, Априлското въстание,
светът нехаеше, че в нашите земи
един народ във болка и стенание
с надежда чака свойте бъднини.
Дядо Иван за него бе опора,
той доживя решителния час,
пазете си историята, хора,
че някой се изказва вместо нас,
че някой храни още апетити
към нашите светини, имена,
и към Родопа, дето руините
разказват още вместо книжнина.
Поклон, поклон на нашите герои-
от първия до сетния войник,
поклон на всеки честен руски воин,
незнаен или знаен - е велик.
13 ноември 2007г., София
Из книгата ми с лирика "Не спирай да живееш, човече", 2008г., София
Росица Копукова
Две литературни награди.
"""""""""""""
Останалото е изопачаване и мерзост от страна на професорката за моя сметка, без извинение, както и на вестника. Може би никой от тях не се е бил за България като моите предци, затова се захванали с дребнотемие и пошли омрази. Няма значение срещу кого са насочени. За мене България е над всичко.
""""""""""
Ето и самото стихотворение "Само сто и тридесет години"
От Освобождението на България от Османско иго
Само сто и тридесет години
след петвековно иго ни делят,
готови ли сме за това си минало
и помним ли на Ботева стихът,
и помним ли на Левски стъпалата-
подземни и надземни до смъртта,
и помним ли зловещата разплата,
описана в заветни писмена?
И героизмът на Русия братска,
славяни до славяни в кървав бой,
та още свободата ни е кратка
в сравнение с годините безброй
на зверски осквернената България,
на Македония - страдалница след нас.
И помним ли онази пледоария-
Виктор Юго надигнал беше глас
за нашето, Априлското въстание,
светът нехаеше, че в нашите земи
един народ във болка и стенание
с надежда чака свойте бъднини.
Дядо Иван за него бе опора,
той доживя решителния час,
пазете си историята, хора,
че някой се изказва вместо нас,
че някой храни още апетити
към нашите светини, имена,
и към Родопа, дето руините
разказват още вместо книжнина.
Поклон, поклон на нашите герои-
от първия до сетния войник,
поклон на всеки честен руски воин,
незнаен или знаен - е велик.
13 ноември 2007г., София
Из книгата ми с лирика "Не спирай да живееш, човече", 2008г., София
Росица Копукова
Две литературни награди.
"""""""""""""
Останалото е изопачаване и мерзост от страна на професорката за моя сметка, без извинение, както и на вестника. Може би никой от тях не се е бил за България като моите предци, затова се захванали с дребнотемие и пошли омрази. Няма значение срещу кого са насочени. За мене България е над всичко.
Търсене
