Един разказ от времето на соца

Ремонтът в нашето училище, на който се посвети целият ни колектив, се проточи комай до октомври. Майсторите в последния момент ги препратиха на друг обект и две стаи останаха небоядисани.Шефката едвам не припадна от ужасната безизходица, когато на помощ й се притече леля Снежка:
      - Директорке, не бой се, директорке, я че мажем с "мечето"...
      - Как бе, лельо Снежке, ти?
      - Па я знам и можем.Че доведем и йоще една да ми помага.
      На смях, на истина, леля Снежка спаси положението.Довърше ремонта. Що благодарности, що цъкания, що чудения бяха. А леля Снежка скромничи и само отронва:
      - Де стига , де, щом требе, че се помогне. Па като си немаме мъже я...
      Дойде време за отчитане на съревнования и предновогодишни награди. Един от онези хубави мигове, когато настроението ти се повишава, паралелно със сумата.
      Беше решено да се включи и помощният персонал.Да се поощрят жените, да се зарадват.
     И точно тук възникна проблем пред профкомитета: какво да правим с леля Снежка? Тя счупи всички рекорди. Колкото учител да вземе, не върви.Колкото другите лели- не е честно, работата й беше мъжка.
     И така го мислиш, и инак - не става.А леля Снежка хабер си няма, че е център на внимание. Маха си с парцала и толкова.докато накрая шефката едва не политна пред него, та спря леля Снежка:
     - Лельо Снежке, лельо Снежке, засрами ни ти хората с дипломи.
     - Как така?
     - Ами така. Откри ни пътя към новата учебна година, а ние отчитаме съревнование и мислим голяма награда да ти дадем. Но друг път сериозно трябва да се преборя с ремонтите, че да не те преуморявам много.
     Леля Снежка постоя , постоя, облегната на дръжката, засмя се, па рече:
     - Що се косиш за шепа пари ма, директорке. Я за децата съм го правила. А то, мойо, нали си е баш майстор и бригадир по мините, чеми донесе две иляди премии.Я ти дай на ората, да си купат нещо на чадата, не само да се блъскат у книгите. Нова година е.
     Шефката нищо не отговори, стисна чантичката и отмина.
     - Леко, че се лъзга, - викна по нея леля Снежка и пак пусна парцала в действие.

    1986г., София
    Из книгата ми с проза "Слънцестоене",  1999г., София